Попаднахме случайно (макар че случайни неща няма) на един свеж алтернативен фотопътеводител на София. В блога си minimalistic sofia фотографът Николай Николов е готов да ви покаже лице на столицата, което не познавате – или просто не забелязвате.
Минималистичната София е онлайн пространство, чиято поява е провокирана от самотата и монотонността на живота в града. На малкия човек, който изглежда абсурдно на градския фон. За това колко важно е любопитството и колко обогатяващо може да бъде да се загубиш краен софийски квартал – ето какво сподели Николай в интервю за peika.bg”:
- Как се роди идеята за "Минималистичната София"?
- Дълго време ми хващаха окото разни такива сюжети и етюди, докато се движа из града. Ноември 2013 г. събрах в блога minimalistic sofia 10-15 тематични снимки от архивите ми и започнах вече целенасочено да си търся нови кадри, като много често излизам специално, за да правя това. Нито търся грозното, нито красивото, по-скоро различното, незабелязаното. Оглеждам се за простички двуизмерни композиции, които извадени от контекста и комбинирани с отчуждената фигура на ходещото човече (понякога куче или котка) да стоят абстрактно, абсурдно или дори нелепо.
- Как откриваш мини неща в този голям град?
- Голямото е задължително, за да се отличи колко малко е малкото. А то пък после вземе, че се окаже по-голямо и от голямото. Но… дано снимките не са ми като изреченията. Честно казано все по-трудно ми става да си намирам въпросните “мини неща”, предполагам защото след извървените хиляди километри по софийските улици (тъй като и професията ми на фоторепортер е свързана с много ходене) вече просто не ги забелязвам. Предполагам, че за да откривам, трябва да имам неизвървян път пред себе си. Което прието буквално, в София вече много трудно ми се случва.
- Къде откриваш вдъхновение за снимане?
- Вдъхновение за снимане откривам главно в самото снимане. По-точно в процеса на търсене и намиране на точния момент и място, в които без пряка твоя намеса (но все пак заради хилядите извървени километри до него), случващото се във визьора се е подредило и съвпадноло със случващото се в главата ти. После щрак - и го няма и никога няма да бъде. Но ти си го уловил. Един безспорен документ на времето и пространството.
- Казваш, че тези снимки са "алтернативен фотопътеводител" на столицата. Към кого е насочен той?
- Иска ми се minimalistic sofia да насърчава любопитството. Дори и да си местен в своя град - излез, търси, откривай, изучавай, споделяй. Да се изгубиш в "Дружба" или "Надежда" може да е също толкова интересно и обогатяващо като да шляпаш по жълтите павета, "Витошка" или в мола. А дори и да не си в София или България, бъди любопитен, защото за добро или лошо това е единствената причина да сме слезли от дърветата.
- Кое е най-доброто време за снимане?
- Най-доброто време да снимаш е, когато ти се снима, но не и по-късно. Не си правя график за това никога, обикновено ми се случва в късния следобед.
- Кое е любимото ти място за снимане в София?
- Определено крайните квартали ме привличат, защото те все още малко или много са документ за отминалата (не е сигурно) епоха на комунизма, на която за щастие не съм съвременник, но нося в себе си последствията от нея и съм длъжен да я познавам. А тъй като снимането в същността си е самотно занимание, обикновено го комбинирам с музика, най-често това е пианото на Лудовико Ейнауди.
- А извън София?
- Прекалено малко съм пътувал, за да кажа, но съм сигурен, че не мястото е определящо, а времето.
- Къде е пейката с най-хубавата гледка в София?
- Това със сигурност е пейката, която има с кого да споделиш.
*
Можете да откриете "Минималистичната София" на minisofia.com и www.facebook.com/minimalisticsofia
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
