Никола Милър е шотландка от Дъмфрис, която от няколко години живее в България, обикаля по пътищата на страната ни и запечатва с фотоапарата си нещата, които я впечатляват. Подобно на много други чужденци (и немалко българи) тя се интересува от изоставените места - паметници от времето на социализма, къщи, църкви, заводи, бункери...
Историята на Никола и България започва през 2006 г., когато си купува вила в село Крушево край Севлиево с перспективата в бъдеще да се премести да живее там. Пет години по-късно това става факт.
Работата й като специалист, занимаващ се с онлайн обучение на деца с проблемно поведение, й позволява да живее, където иска по света – стига да има интернет връзка.
Ето какво ни разказа още Никола в специално интервю за Peika.bg.
- Какво беше първото ти впечатление от България?
- Огромна и непокътната дива природа – километри хълмове, планини и невероятни гледки. Тук са едни от най-сърдечните и щедри хора, които съм имала щастието да срещна в селски региони. Те имат много силно чувство за общност, каквото за съжаление липсва във Великобритания. Обожавам България, защото не е променена от западните стандарти. Хората щедро ни приеха в селото си и в живота си. Всеки ден се чувствам благословена, че живея тук.
- Има ли нещо, което те изненадва и до днес?
- Още съм изумена от природната красота на България – тя наистина е мечтата на фотографа. Освен това ме шокират бедността и условията, в които живеят част от хората – например хората с увреждания, възрастните и уязвимите хора. Смятам, че капитализмът за някои хора не е светлото бъдеще, което са очаквали, но България е млада страна, що се отнася до напредъка й, и според мен един ден нещата ще се подобрят за всички българи.
- Откъде идва интересът ти към изоставените места в България?
- Той се зароди още докато живеех във Великобритания. Там има огромен интерес към това, което наричат urban exploring. Като повечето хора, които изследват изоставени места, обожавам чувството да направиш крачка назад във времето и да надникнеш в сгради, които хората обикновено подминават без да се замислят. Освен това обичам предварително да проучвам историята на местата и да знам възможно най-много преди да ги посетя – така преживяването е още по-специално, когато снимам.
Намирам изоставените места за красиви и тъжни едновременно. Красиви, защото често са интересни от гледна точка на архитектурата или външния си вид. Тъжни, защото са забравени и оставени да се разпадат.
- Как откриваш местата, които снимаш?
- Много често ги намирам, като разговарям с други фотографи, които споделят любовта ми към изоставените места. Или търся в интернет, обикновено в Google Earth. Най-вълнуващите обаче са тези, на които попадаш случайно – закътани някъде, те са като малки скъпоценни камъни, които чакат да бъдат открити.
- Кое е мястото в България, което харесваш най-много?
- Любимото ми място за снимане в България засега е Дом-паметникът на комунистическата партия на Бузлуджа. Независимо за кой път го посещавам, съм изумена от природата, сред която е разположен. Снимала съм го по изгрев и по залез, оттам наблюдавах метеоритния дъжд през 2013 г., снимах падащи звезди и прекарах зимна нощ вътре само за да опитам да уловя мястото в пълните му мащаби и атмосфера – и все още имам чувството, че не съм успяла. Най-много обичам да го снимам през зимата, когато има много сняг – тогава се превръща в леден дворец, пълен със странни и прекрасни ледени форми. Но все още имам много нови места, които да открия, така че може и да си променя мнението.
- Какво от българската кухня харесваш най-много?
- Тъй като съм вегетарианка от повече от 15 години, любими са ми страхотните пресни салати, които правите толкова добре, баницата и пълнените чушки.
Още снимки на Никола Милър можете да разгледате тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
