Боси крака. Тлеещи въглени. Обсипаното със звезди небе на Странджа. Датата е 3 юни. Мястото – село Българи. Под звуците на тъпана и гайдите в жаравата пристъпват нестинарите. От хиляди години те пазят тайните на своя мистичен ритуал – още от времето, когато тракийските жреци търсели връзка с божествата си.
Нестинарството не е просто танц в жаравата. То е събрало легенди, обреди, спомени и предсказания за бъдещето. Какви са тайните на нестинарите и какво се случва в началото на юни в сърцето на Странджа – тръгнете с нас на пътешествие из тайнствата на древните ритуали.
Петте нестинарски села в Странджа
Кости, Кондолово, Българи, Граматиково и Сливарово – това са петте нестинарски села в Странджа. Хората от тези села всяка година отнасяли с тържествено шествие иконите на свети Константин и Елена до местността Влахов дол (намираща се почти в центъра на Странджа). Всяко село имало своя дървен одър, на който била оставяна иконата, след като бъде ритуално измита. След това правели курбан и накрая танцували в жарта. За съжаление, тази традиция била прекъсната през 1941 г.
Днес последното място, на което се извършват нестинарски игри в България, е село Българи. От няколко години са възродени шествията от петте нестинарски села до Влахов дол (през последната неделя преди 3 юни), но танцът върху жарава може да бъде видян единствено в Българи.
Малцина знаят, че в миналото нестинарският ритуал е продължавал цели седем дни. Заради преследването на нестинарите той бил съкратен на три дни, а днес е само един ден.
Нестинарството не е танц върху огън
Ако нестинарството беше просто игра върху огън, всяка атракция по заведенията по морето щеше да е нестинарството. От най-древни времена в основата на нестинарството стои пророкуването. Нестинарската общност имала свой таен живот, ръководен от главния нестинар. Водела се по специален нестинарски календар, като през цялата година извършвала мистични обреди и предсказания за бъдещето. Върховият момент бил денят на св.св. Константин и Елена – 3 юни.
А всичко започва преди хиляди години...
Никой не знае точно кога за първи път нашите предци са танцували в огъня. Известно е, че преди хиляди години древните траки изпълнявали ритуали в огъня като част от своя култ към слънцето. Огненият кръг на земята бил отражение на огненото кълбо в небето. По онова време само царят-жрец имал право да стъпва в жарта и да влиза във връзка с боговете.
... от езическите танци към култа към Свети Константин
Постепенно от езически ритуал нестинарството започва да се християнизира. След като през 4-и век римският император Константин Велики обявява християнството за равноправна религия, в знак на уважение нестинарите посвещават танца си в жарта на него и майка му Елена. Постепенно танцът приема някои християнски елементи, но никога не е признат от църквата.
Какво всъщност се случва на 3 юни?
На деня на св.св. Константин и Елена (3 юни) рано сутринта иконите на светците се изнасят от църквата и се занасят в сградата на конака в село Българи (малка постройка, в която главната нестинарка се подготвя за танца). След това ги обличат в червен плат и нестинарската процесия се отправя към параклиса на свети Константин, който се намира в гората край селото. Там процесията обикаля три пъти параклиса обратно на часовниковата стрелка, хората си наливат лековита вода от аязмото и иконата се връща в конака.
Главната нестинарка (или нестинар) прекарва целия ден в конака, където се вглъбява, моли се, подготвя се да влезе в транс. След като падне мракът, под звуците на тъпана и гайдата тя започва да издава звуци (наричани „въхкания“), чрез които контролира дишането си и, твърди се, прави връзка с космоса. В тържествена процесия нестинарите тръгват от конака и правят три обиколки на църквата и три обиколки на жаравата.
След това започва самият танц, който продължава около 5-10 минути. Нестинарите преминават босоноги с иконата в ръце през огнения кръг, като пръв в жаравата влиза най-старият нестинар. Накрая около огъня се играе нестинарското хоро, в което освен нестинарите, могат да се включат и всички други, които знаят стъпките.
Вижте фоторазказ за нестинарските игри през 2014 г. в div.bg.
Прочетете и нашето интервю с нестинаря Горан Стефанов.
Нестинарските мелодии и танци
Всички нестинарски ритуали се изпълняват под звуците на свещения тъпан (който целогодишно стои в конака) и гайда. Нестинарските мелодии са три. Първата се свири, когато се вземат иконите от църквата сутринта на 3 юни. Втората – когато нестинарите се подготвят да навлязат в огъня. Третата – по време на самия танц в жарта. Интересно е, че нестинарското хоро започва с левия крак – в Странджа само две хора започват с левия крак, като и двете са обредни.
Последните нестинари
В миналото нестинарството е било потомствено. По време на комунизма то е забранено от властите и традицията е прекъсната до началото на 90-те. Въпреки това през 1964 г. е заснет филм за последните две нестинарки – Бабини Слатини (филмът се пази в кметството на село Българи).
Днес танците в село Българи не се изпълняват от наследници на нестинарски родове.
През 2009 г. ЮНЕСКО вписва нестинарството в Списъка на нематериалното културно наследство.
Музей на нестинарството
През 2014 г. в село Българи беше открит посетителски център „Пътят на нестинарството“, в който архивни снимки и предмети разказват за миналото на традицията.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
