Как човек разбира, че ще стане нестинар, какво е усещането в огъня и какво е бъдещето на нестинарството.
Вечерта на 3 юни – денят, в който нестинарите изпълняват своя мистичен танц в странджанското село Българи. Край последните догарящи дървета, които скоро ще се превърнат в жар под краката на нестинарите, разговаряме с един от тези, които само след минути ще пристъпват боси в ритъма на тъпана - Горан Стефанов.
- Откога се занимаваш с нестинарство?
- От 5 години.
- Как човек разбира, че ще стане нестинар?
- Това няма как да се разбере – то се случва. Постепенно започват да ти се случват разни неща, да сънуваш сънища, да получаваш знаци... Истински житейски прелом е.
- Как се подготвяш за танца?
- При всеки нестинар е индивидуално. Подготовката започва със събиране на нестинарите от петте нестинарски села в Странджа в местността Влахов дол, където се изпълняват сакрални обредни действия. Това се случва в неделята преди 3 юни. В самия ден на нестинарския танц лично аз постя и се въздържам от алкохол и секс.
- Как се настройва човек преди да влезе в огъня?
- Събираме се всички нестинари в конака в село Българи. След това при нас влизат музикантите с тъпана и гайдите, чиято мелодия е в такт две четвърти. Този такт е много важен за настройката на нестинарите. Тогава се случва това, което наричат „прихващане“ - нестинарят влиза в транс.
- Какво е усещането да бъдеш в транс?
- Особено е. Побиват те тръпки, започваш да изстиваш. Получаваш халюцинации. Различни неща можеш да видиш. Нестинарите в такова състояние дори пророкуват.
- Случвало ли се е да усетиш, че не си готов да влезеш в жарта?
- Досега не. Но ако се случи, няма да вляза.
- Как виждаш ти бъдещето на нестинарството?
- В миналото - през 60-те години на миналия век, нестинарските танци са опошлостени. Превърнати са в атракция, включени са в програмите за забавление на туристите. Освен това комунистическата власт ги забранява, въпреки че ако питате бабите тук, те ще ви кажат: "Пак си танцувахме". Хубаво е, че през последните години има възраждане на традициите в този край, особено сред по-младото поколение. Нестинарството е включено и като нематериално наследство на ЮНЕСКО, което е висока оценка за тази традиция. Според мен бъдеще за нестинарството има.
Горан Стефанов е и специалист по културен туризъм, етнолог, теолог, както и водач в Странджа, Сакар и Котелски Балкан. Можете да се свържете с него на gorsid@abv.bg.
Прочетете и подробен материал за нестинарите на Странджа!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
