Времето е последният уикенд на септември, а мястото – Лаута, един от Пловдивските паркове. Поводът е един фестивал с дълго име „Фестивал за историческото и културно наследство на Пловдив“ и с по-късо „Пловдив – древен и вечен“.
Денят е събота, вторият ден от фестивала, започнал в петък с шествия на участниците, които пропуснахме и завършващ в неделя с още интересни събития, които ще пропуснем. Единствено поради липса на време и за огромно мое съжаление, понеже съботата беше великолепна представителна извадка.
Сред смесения горско-полянен ландшафт на Лаута се бяха разположили шатри, навеси, ограждения с кончета, разнообразен будещ любопитството реквизит и щандове, отрупани с неща. Своеобразни тренировъчни „зали“, където да пробвате стрелба с лък или безразсъдно размахване на камшик. А, и пъстро гъмжило от исторически и съвременни типажи, представляващи разбира се участниците във фестивала и посетителите. Двете групи се бяха поомешали между впрочем, което придаваше допълнително очарование на сбирката.
Пътувайки от Благоевград, ние пристигнахме в разгара на деня и като едни истински българи, първо проверихме сергиите, да не би да пропуснем нещо. Имаше красиви бижута, включително реплики на оригинални старинни находки. Имаше глинени бокали, вероятно подобни на тези, в които старите българи са си пиели виното. Имаше майстори, които демонстрираха своето изкуство направо пред публиката. Имаше и свещи в традиционни и осъвременени форми, някои от които не бихте сложили в детската стая.
Имаше също така и щанд, на който не успяхме да се преборим за дегустация на необичайната супа от боб, леща, още нещо зърнено, зеленчуци и странни за нашите разбирания подправки. Затова пък ни разказаха за византийски императори, страдали от глутенова непоносимост, на които естествено не подхождало да им готвят безглутенов хляб по ония времена, когато белият такъв е бил символ на висок обществен статус. За сметка на това ползвали микс от подправки, който успявал да направи хляба поносим.
Сред целия този декор течеше плътна програма от възстановки и демонстрации. С пристигането уцелихме пазара на роби в Римската империя. Предложиха ни да си купим Йорданис, който бил „философ“, демек учен, за 25 денария или Бел, която разбирала от билки и отвари, за 12 денария. Все пак ученото си е учено. Тира, гладиатрикса, или жена-гладиатор, вървеше само малко по-евтино от учения, за 20 денария, докато горкият Мутус Барберикус, ковач, минаваше само за 3. На мен лично най-ми се понрави Какафоникус, музикантът, пък и струваше само 7 денария, обаче не можах да измисля какво всъщност да го правя ако си го купя.
На малките посетители на фестивала по мои наблюдения най-много се харесаха демонстрациите на различни бойни умения и техники, включително гладиаторските битки. Трябва да се признае, че ентусиазмът и мотивацията на участниците бяха достойни за уважение и дори известна завист. Външният вид беше изпипан с изключителна сериозност и не видяхме никъде да проблесва издайнически часовник. А хъсът, с който се хвърляха да се докажат на арената, предизвикваше заслужени овации от публиката.
В един следобеден момент стана ясно и предназначението на заграждението с кончета. Казвам „кончета“ чисто умилително, животните бяха много красиви, много яки, добре гледани и добре тренирани. Още по-добре тренирани бяха ездачите, които ни показаха различни техники за стрелба с лък от кон по неподвижна мишена, по подвижна мишена, избягване на попадение от вражи лък и прочее. Със и без помощ от добре тренираното бойно куче. С две думи, и животните, и хората си разбираха от работата.
Денят завърши с възстановка на сватбата на Деспот Алексий Слав, в която се включиха всички участници във фестивала. Имаше посрещане и преобличане на булката. Имаше шествие от представители на съседни нации и държави, дошли да поздравят младоженците. Имаше музикална програма, без която явно не е минавала нито една сватба в човешката история. Имаше дори рицарски турнир в чест на Деспота, който слава богу завърши безкръвно. Като цяло, една чудесна есенна събота в Пловдив!
Още препоръки за интересни уикенди можете да прочетете в блога Manya the Tourist!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
