Мартин Петров е от онези фотографи, чиито пътешествия следите с интерес – или направо се чудите как да ги повторите. Той обикаля из планини, водопади, пещери и манастири, снима – с две думи - истинско вдъхновение!
За седем години снимане и обикаляне из България му се случват куп приключения, открива нови приятели и нови гледки. Плюс – отказва цигарите.
За природата, която те отделя от матрицата на ежедневието и защо се тръгва винаги по тъмно – ето какво разказа специално за Peika.bg Мартин Петров, на когото поверихме да ви разходи из две от дестинациите в пътеводителя "50 места, които да посетите в България през 2016 г.":
- Представи се в десетина думи.
- Може би хората биха ме описали най-добре, но ще се опитам (станаха ли десет думи?)... Обичам разнообразието, да спортувам, да се катеря и търся, и уча нови неща, абе - луда глава съм!
- Откога снимаш и какво те привлече към фотографията?
- Снимам от около седем години и в този период открих прекрасни неща като планини, пещери, манастири, водопади, алпинизъм, фотография, издадени пътеводители и не на последно място - интересните хора. Водопадите бяха повратен момент за всичко, което правя, да се слува постоянно и да се развивам в тази област. Чрез фотографията отказах цигарите, не е за вярване!
- Къде се връщаш да снимаш отново и отново?
- Връщал съм се на много места и всеки път ги преоткривам и забелязвам детайли и неща, които не са се случили по ред причини преди. Обожавам екстремните спортове и бих обиколил всички водопади поне по още веднъж. Всеки сезон разкрива невероятна и различна картина, още един повод това да се случи отново! Тъжанското ждрело е едно от местата, в които обичам да се връщам.
- Как протича един ден на фотографа?
- Денят на фотографа е различен за всеки. Аз срещам екстремното и поемам висока доза риск. Задавам си високи цели. Веднъж си спомням, беше началото на март, се спусках на рапел по един пълноводен водопад, докато покрай мен прехвърчаха снежинки. Заклещих се на въжето и без малко да се удавя в ледените води. Обичам адреналина и гледам да го обвържа по някакъв начин с живота си и като снимам. Друг пример - обиколих тридесет манастира за три дни, около столицата. Винаги е забавно!
- Коя беше последната ти фотографска находка?
- Всеки ден е находка, а последно мъгливите гори над Копрен и водопадът на река Графска накараха техниката да прегрее.
- Къде откриваш вдъхновение за снимане?
- Природата ме вдъхновява, там си почивам от матрицата на ежедневието.
- Без какво никога не тръгваш на път?
- Раницата, тя винаги тежи до краен предел, подходяща компания никога не е излишна! Не тръгвам без gps. Повечето преходи правя по тъмно, за да съм по изгрев на позиция, създавали са се неповторими ситуации.
- Какво обичаш да правиш, когато не снимаш?
- Планирам, мечтая, описвам преживяванията си, контактувам с много хора. Мога да гледам замечтано Балкана с часове, това ме зарежда, хората не ме разбират, още един повод да продължа да го правя.
- Къде се намира пейката с най-хубавата гледка?
- Бекови скали в Западните Родопи е романтично място!
- Как се търсят и откриват малко известни дестинации?
- Малко известни дестинации? Откриват се трудно, тъй като медийното пространство, блог средата и т.н. са откриватели и генератори на идеи. Част от хората, с които контактувам, споделят, аз копирам част от идеите, доразвивам ги и следващото пътешествие винаги чака ред в дългия списък с обекти. С една идея напред са тези, които ползват старите топографски карти, те бъкат от дестинации, с малко въображение нещата се подреждат.
*
Мартин Петров можете да следите в блога му тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
