Да попаднеш в място като от приказките не е трудно. Има много такива местенца, стига да ги потърсим. Е, понякога те ни намират сами и тогава е най-сладко. Точно така се случи да открием и това прекрасно място със звучното име Гераница.
По време на престоя ни в село Смилян това лято бяхме набелязали няколко задължителни местенца, които да посетим. Нашите мили стопани силно ни препоръчаха още едно, за което не бяхме чували и дума. И по неписано правило, когато местните ни препорчат нещо, е най-добре да ги послушаме – или ще научим нещо ново или ще бъдем тотално възхитени. Няма вариант да се разочароваме, защото всяко местенце ни обогатява с ново познание и емоция, независмо каква е тя.
Упътиха ни към Гераница и поехме с колата в посока красивото родопско село Горна Арда, което е много близо до гръцката граница. Стигнахме края на селото, където паркирахме и от тук продължихме пеша по този селски път. Той се оказа достъпен и за по-високопроходима кола, но като любители на разходките, предпочетохме да продължим по него пеш.
Половината от тези 1,4 км преминаха под откритото слънце, след което се шмугнахме в гората, изкачихме се плавно и бяхме отведени все по-близо до приказното място. Старателно поставени табелки ни посрещаха и загатваха какво ни очаква.
Пътят изминахме неусетно в приказки и любопитно очакване, когато накрая пред нас се разкри тази красива гостоприемна широка порта, цялата от дърво с много детайли и полезна информация.
Все още беше заключено, тъй като имахме уговорка за по-късно, когато стопаните ще са свободни да ни посрещнат. Но пък свободно надниквахме през плета и дървените огради и виждахме наистина едно място, сгушено в гората, където тихо преминава горното течение на река Арда и отвсякъде струи спокойствие.
На 100-тина метра от тук се намираше местността Узунов камък и докато чакаме, решихме да разгледаме първо нея.
Узунов камък
Бяхме учтиво посрещнати от горските стопани на Узуновия камък. Преминавайки през портата се озовахме в китен двор с люлки и детски игри, където отдъхнахме и просто се наслаждавахме на природата.
Няколко крачки по-нататък пък ни очакваше кът за барбекю, който може да бъде резервиран, както и приятни масички в гората на чист въздух. Тук бе Узуновия камък, под който струеше вода и малка чешмичка.
Погледнато отгоре всичко изглеждаше така. Нямаше други посетители в момента и всичко бе обгърнато с природа.
Над местността е кацнала красива бяла къща, която се оказа, че също може да бъде наета и разполага с леглова база от 12 места. Чудесно място, ако искате да сте на спокойствие и близо до природата.
От тук води началото си пътеката до извора на река Арда. Ще видите няколко указателни табелки. Край изворите на Арда туристите имат избор между пешеходни и велопреходи, конна езда и офроуд сафари, затова оставихме този маршрут за някое следващо посещение.
В последстиве разбрахме, че от тук води началото си още една екопътека „Узунов камък – село Смилян“, която също предлага едно запомнящо се пътешествие.
Разходихме се още малко нагоре преди да се върнем, за да запечатаме в съзнанията си още такива красиви природни картички…
… и ненадейно решихме да погледнем къде точно се намираме на картата. На практика бяхме на метри от южната ни съседка. Ако погледнете съвсем малко оставаше да преминем отвъд граница
Гераница
Дойде време за уговорената среща. Бяхме позабравили любопитството си към Гераница, но то бързо се възпламени, когато бяхме отново пред вече отворената порта. Посрещнаха ни две широко усмихнати лица – младо семейство, което ни покани да влезем и на воля да разгледаме отблизо всичко, на което се бяхме възхищавали през оградите.
Това информационно табло веднага привлече вниманието ни. Ако се загледате малко повече, ще забележите издялания надпис „Кой е бил тук“. Една идея по-надолу ще видите, че това всъщност е игра и всеки посетител, може да тества познанията си – кои следи, от кое горско животно са. Започва се от дясно наляво, а последният отговор е най-забавен. Ще ви оставя сами да стигнете до него.
Няколко крачки по-навътре в гората се намира най-чудатото за нас дървено съоръжение в комплекса – Долап. Това е първото родопско колело, навярно прототип на виенското колело. То е изцяло от дърво и се задвижва единствено от мъжка сила.
Не пропускайте възможността да го пробвате, аз се повозих и искрено се забавлявах да се въртя и поглеждам над всички отвисоко.
Разходката из Гераница продължи между красиви люлки и прекрасно украсени люлеещи столове, тихи и спокойни кътчета за хапване, местенца за приятелски срещи и раздумки и всякакви други интересни природни творения и детайли от дърво.
Всичко тук е в хармония с природата. Насред гора, спокойствие и тишина, за уникалната обстановка допринасят още много дървени конструкции, малки и големи, всички от които са измайсторени от стопаните на комплекса.
Вила „Мечта“ е едно от тях и прикова вниманието ни с всеки свой детайл. Само можехме да си представяме, че е толкова прекрасна отвътре, колкото е и отвън.
А на стария бук, който е на над 600 години, бе кацнала къщичка на дърво, която предлага уютно място за влюбени.
Мъдростите на природата и стопаните са разпръснати навсякъде наоколо. Бъдете наблюдателни!
На тръгване стопаните ни поканиха да опитаме някой домашно приготвен десерт от самите тях. За съжаление нямахме време, тъй като бързахме за посещение в пещера Ухловица. Със сигурност трябва да се върнем тук отново, не само да опитаме местни специалитети, но и с предложението да останем в това чудно място за нощувка.
Гераница без съмнение може да се сравни с Райско кътче от приказките, в което всичко е от дърво и направено с много старание и любов. Дълбоко в гората това чудно място предлага подслон, вкусна храна и пълен релакс и нас напълно ни завладя с хармонията, която излъчва. Благодарение на добри и трудолюбиви хора това е едно удивително кътче, което ще се радваме да посетим отново!
***
Текстът и снимките са ни предоставени от блога "Тефтерчето на един Пътешественик". Можете да го разгледате и да се вдъхновите за нови пътешествия тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
