Като видите днес градините с рози и нашарените като в приказка сгради на Църногорския манастир "Св.св. Козма и Дамян“ (известен и като Черногорски или Гигински манастир - защото е на 5 км от село Гигинци), трудно ще повярвате, че само преди няколко десетилетия той е бил два вида лагер (концлагер и пионерски лагер) и обор. Но е бил. И което е по-важното – сега няма и следа от това.
През последните години сякаш манастирите не са това, което човек очаква от тях, но точно тук, някъде в западната част на България, това усещане го няма. Има само осезаемо усещане за тишина. Дори и някой да говори до вас, съзнанието ви е преминало на друг режим.
Можете да се разходите по просторните дървени веранди, да запалите свещ в църквата от 19-и век, да седнете под манастирската лоза. Обновените манастирски сгради са като илюстрации в книжка с картинки.
Според преданията манастирът е съществувал още от времето на Асеневци, когато освен монашески сгради е имал и кръгла бойна кула. Оцелява известно време след нашествието на османците, след което е разрушен.
Разрешение за строеж срещу два угоени бивола
През 1814 г. е построен наново върху основите на сринатата църква. Ктитори (дарители) са поп Здравко и поп Игнат от село Бегуновци. За да получат разрешение за възстановяване на манастира, подарили на Кара Феиз два угоени бивола, заедно с юларите и чуловете им. Ктиторът на църквата Деда Алекса, е нарисуван в цял ръст от южната страна на църквата.
След 1945 г. сградата преминава през фазите концлагер, пионерски лагер, обор и съборетина. Активни дейности по възстановяването му кипят от 2007 г. и продължават до днес.
Да пренощуваш като поклонник
Както много български манастири, и Църногорският предлага настаняване. Но не срещу пари. Да пренощуват в манастира могат само поклонници – т.е. вярващи хора, които ще участват в манастирския живот, в службите и молитвите. Както и май е редно да бъде навсякъде.
Полезна информация: Километрите от София са 62, от Перник - 27. Пътят за манастира се отделя от село Гигинци (има табели), но имайте предвид, че е черен (общо 5 км). През лятото се минава с кола, но зимно време не се и опитвайте. Пеша разстоянието от селото се взема за около час. В манастира не се предлага храна, но има магазин с произведени в манастирската мандра млечни продукти (биволско кисело мляко, овче и козе сирене).
Знаете ли, че... Лозата в центъра на манастирския двор е донесена от Атон.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
