Този материал е в рубриката На ръба, но в случая минава малко през Ръба и с малко повече въображение води още по-нататък. По-долу ще прочетете за едно необикновено място, което концентрира в себе си древни вярвания за живота и вселената и векове наред е представлявало само по себе си непристъпна за живите граница. Градът на мъртвите в Осетия е интересен археологически обект, абсолютно непознат туристически обект и място, където местните хора отказват да ходят.
Даргавс е селище в република Северна Осетия, Русия което се намира на река Гизелдон. Мястото е много откъснато от света, защото пътят до там е дълъг, труден и тесен, въпреки че е само на 1 час от столицата Владикавказ. Покрай селото обаче има нещо странно.
На хълмовете и планинските склонове около Даргавс е разположен странен гробищен комплекс на древните алани, който се състои от 99 различни гробници и крипти, приличащи на къщички. В края на „Градът на мъртвите“ има кула, чийто връх липсва, но основната й задача там остава - да пази мъртвите.
Точна датировка на най-старите сгради в некропола не е известна, но се предполага, че те са от 12-и, 14-и или 16-и век. Мъртвите, чиито останки са в Града, са били погребвани в дървени „лодки“, защото, според техните вярвания, мъртвецът трябва да премине широка река, преди да стигне до Отвъдното. Покойниците са били полагани в гробниците с част от личните си вещи, а около тях са открити много монети. Това се дължи на традицията да се хвърля монета от хълма за умрял член на семейството и ако тя уцели камък, това означава, че душата на мъртвия е достигнала рая. Същото се е правело и в малките кладенци пред входа на всяка крипта и гробница.
Интересно е, че когато в региона е върлувала епидемия и тя е покосявала цели семейства, е имало случаи на други болни, които са влизали в гробницата на семейстовто и са чакали смъртта си там, защото не имало кой да погребе тях самите. Постройките в Града на мъртвите като цяло са близо една до друга, но има и такива, които са в страни. Предполага се, че именно в тези крипти са погребани хора без близки или чужденци.
Местните хора от селото и до ден-днешен отказват да ходят в комплекса, защото вярват, че, който влезе вътре, никога няма да се върне. Поради откъснатостта на района, достъпът на туристи също е на практика прекалено труден, за да стане Градът на мъртвите истинска дестинация. Може би и това е идеята - той да остане начална точка към едно по-добро място.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
