Всеки народ по света предава през вековете легенди за тайнствени места, където човек може да намери спасение и изцеление от мъки и болести. Въпреки че България е християнска държава, по цялата ни земя се пресичат православни и езически вярвания и може би от тази пресечна точка блика „живата вода”, която носи избавление на хората.
Странджа планина пази в своето лоно много светилища, завещани ни от народите, които някога са обитавали тези земи. Накъдето и да се насочите, със сигурност ще попаднете поне на една свещена местност и на поне едно аязмо (свещен извор).
Едно от най-малко известните такива светилища е Индипасха. Казват, че само просветените могат да намерят пътя до това свято място, почитано още от времето на траките. Според проучванията, тук те са извършвали ритуали в знак на преклонение към бога Слънце и богинята Земя.
Наистина е доста трудно да се стигне до местността. За отправна точка може да се приеме местността Качул, която се намира близо до село Граматиково, в посока Малко Търново. Около 3-4 км от пътя може да се измине с автомобил, но имайте предвид, че това е черен път с много неравности. Някъде по пътя, със сигурност ще разберете къде, ще се наложи да оставите колата и да продължите пеш. Разстоянието се изминава за около час, което ви дава възможност да се насладите на уникалната природа и чистия въздух на Странджа. Тъй като табелите в гората са малко, най-добре наемете водач от село Граматиково.
Озовавайки се на поляна с дървени маси и пейки, вие почти сте достигнали крайната цел.
След изкачването, следва доста стръмно спускане по така наречения Аязмовски дол. Всяка крачка ще ви отвежда все по-далеч от реалността и все по-близо до отдавна отминалите времена на траките. Навсякъде е толкова тихо, сякаш цялата природа отдава почит на това свещено място. Достигайки най-ниската част на дола, заобиколени от вековни букови гори, човек има усещането, че влиза в храм. Храм, но не в общоприетия смисъл, а истински, издигнат от природата и останал през вековете като символ на вярата в изцелението.
От голямата скала, тихо и спойно, тече лековитата вода, която привлича нуждаещите се към това тайнствено място. Може би именно легендата, че водата е най-целебна в седмицата след Великден е дала и един от преводите на името Индипасха, „след Пасха”, т.е. след Великден. Точно до скалата има грубо скован параклис, с икони на различни светци. Наоколо по всички дървета има провесени дрехи и други предмети, защото според вярванията, ако болен човек закачи носена от него дреха тук и пийне от целебната вода, ще остави и болестта си тук и ще бъде излекуван.
Тук понятия като религия биват изместени, от вярата и надеждата. Вярата, че молбите ни ще бъдат чути, и надеждата, че ще бъдем излекувани. Това е най-важното послание, което носи това пречистващо душата и тялото древно светилище.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
