1. Крепостта е разположена е в близост до стария град на Велико Търново. Тя е била главната българска крепост по времето на Второто българско царство (1185 – 1396), когато Търново е бил столица на царството. В продължение на цели две столетия Търновград е бил столица на държавата.
2.Хълмът е обитаван също и през бронзовата епоха, както и през желязната. Открити са множество останки от жилища и керамика от Халщатската култура (XIII-V в. пр.н.е.) и от по-късната латенска култура (V-I в. пр.н.е.).
3.В края на V в., по времето на император Анастасий I (491 – 518 г.), на хълма Царевец е построена ранновизантийска крепост. Тя била една от опорните точки на Източната римска империя в тазиа част на Балканския полуостров. Именно от този период датирта една базилика и сградите към нея.
4.Това укрепление оцелява до началото на VII век, когато е унищожено. През VIII век върху развалините на ранновизантийската крепост възниква старобългарско селище, което постепенно се разраства. Към средата на XII век започва изграждането на крепостта и замъка към нея. Най-голямото развитие обаче, градът претърпява по времето на Втората българска държава, когато става и нейна столица. Може да се каже, че точно в този период, хълмът Царевец е в своя разцвет.
5.Легендата разказва, че в римско време имало укрепления, които охранявали пътя за Никополис ад Иструм. Варварите обсадили и разрушили града. В галериите под града, римляните пренесли всички съкровища на Никополис. За да защитят ценностите, дори след отстъпването си, те направили смъртоносни капани, които само просветените знаели как да заобиколят, за да стигнат до съкровището. Ако някой недоброжелател дръзнел да влезе, никога нямало да излезе. Подземията били като лабиритнт, като от всеки ъгъл дебнело различни смъртоносно препядствие.
6.Българската патриаршия е вторият голям архитектурен комплекс на хълма Царевец. Входът се намирал на западната страна, като е бил подсилен с две последователни врати. От юг и север са се издигали две бойни кули.
7.В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се е намирала патриаршеската църква „Възнесение Господне“. Тя е била построена върху основите на преди това съществуваща раннохристиянска църква, от края на V и началото на VI в. Тя е била трикорабна базилика с една апсида.
8.Патриаршията е много впечатляваща, както отвън така и отвътре. Вътрешното оформление е дело на художника Теофан Сокеров. Реализацията на стенописите е дело освен на художника Теофан Сокеров и на неговите помощници художниците Иван Иванов, Иван Василев, Кольо Йончев и Найден Найденов.
9.Укрепителната система на крепостта е била много сложно устроена. Тя се състояла от стена, дълга близо 2 км. и широка от 2,4 м. на места до 3,6 м., която опасвала целия хълм.
10.През Средновековието Царевец бил гъсто застроен. На него били изградени Дворецът на българските царе, Патриаршията, 4 манастирски комплекса, 22 църкви и над 370 жилищни и стопански постройки.
11.В най-северния край на Царевец се намира Лобната скала, от която през XI-XIV в. били хвърляни в реката предателите на родината.
12.В централната част на крепостта, на най-високото място, бил разположен патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне".
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
