В България както знаем от историята са останали много на брой светилища от времето на траките. Следи от древното тракийско население има из цялата страна, като една голяма част от тях са съсредоточени в Източните Родопи. На различни места в източната част на планината може да се видят трапецовидни ниши, пещери – утроби, улеи, каменни лица и цели звездни карти. Някои са много популярни, други не толкова, но всяко едно от тях има древна история и пази енергийния заряд от миналото. Едно от може би най-големите сред тях се намира в местността Белите скали ( Ак кая) на турски, разположено на огромна площ от повече от 10 декара, между селата Ковил, Джанка и Бараци, край притоците на реките Крумовица и Дюшун дере. Площта, която заема нядхвърля неколкократно територията на известните тракийски светилища Белинташ и Перперикон. Има предположения, че култовият комплекс може да е създаден много преди траките.
Предполага се, че комплексът се състи от девет светилища, като някои от тях са почти напълно унищожени, а други изглеждат сякаш са недовършени. Комплексът не е много добре проучен археологически и това е причината до момента предназанчението му да не е разгадано, но с оглед на огромната му площ се предполага, че на мястото е имало огромен брой обитатели и посетители.
Комплексът е изграден върху плато от вулканични скали, които преди хиляди години са били дъно на море. Мястото е трудно достъпно, покрито е на места с много гъста растителност, а това затруднява неговото проучване, разкриване, както и достъпът на обектите в него.
На много места в скалите се виждат скални изсичания, свързани с различни ритуали на древните траки. По повърхността на платото могат да се видят многобройни следи от заселване през много дълъг период от време – от праисторически времена до модерната епоха.
В самото начало на светилището, до табелата за излизане към село Ковил, внимание привлича голям мегалит, наподобяващ долмен, наречен от археолозите Триножника. Това е една голяна каменна плоча, поставена хоризонтално върху два по-малки камъка, като по повърхността на плочата се вижда улей, изсечен от човешка ръка.
В центъра на светилището е изсечена в скалата пететажна пирамида със стъпаловидна структура, а на места по нея се забелязват ритуални ниши и ями, които са доказателство, че в древността каменната конструкция е използвана за древни култови ритуали. В една от каменните стени се забелязва пробит елипсовиден отвор, който вероятно е служил като праисторическа обсерватория, а археолозите предполагат, че това е древен храм на бога на слънцето. Чрез отвора, древните хора са наблюдавали пролетното и есенното равноденствия. В района на пирамидата е запазен и древен съд за производство на вино.
При подхода към светилището са открити некропол и водохранилище, което функционира и до днес. Отворът му е 50 м. и е запречен с камъни, за да не падне в него някое преминаващо животно. Следва тесен тунел, завършващ с широко и още по-дълбоко водохранилище.
Мястото е внушително, стъпвайки на платото, на мига усещаме колко малък е човекът и колко малко знаем за света и за неговите обитатели от древността до наши дни.
Източните Родопи крият в себе си още много неразгадани тайни и неразкрити подобни скални комплекси.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
