Пътуването е непресъхващ фонтан от вино, който те държи пиян от щастие. Така пише по всички вдъхновяващи картинки за пътуване. Така пише в травъл блоговете. И в статусите на всичките ти приятели на път.
Само че ти, като човек, който е попътувал тук-таме, знаеш, че тая наденица има два края.
В наши дни отвсякъде ти крещят, че животът трябва да е една неспирна еуфория – от раждането до гроба. Но той не е.
Че заслужаваш да се чувстваш на гребена на вълната през цялото време. Но това е невъзможно.
Че има вълшебна формула, която изпълва съществуването ти със смисъл и библейска жизнерадост. Но такава няма (ако имаше, щеше да се продава на промоция, олепена с жълта лента 3-на-цената-на-2 в супермаркета отсреща).
Прекарал си месеци наред в пътувания, концерти, фестивали, срещи с приятели от град на град... А след това една събота си оставаш вкъщи и изпадаш в онова контрасъстояние, което може да се опише като пълно емоционално изчерпване. Звучи ли ти познато? Хем никъде не искаш да ходиш, хем да си останеш вкъщи ти се струва като загуба на време и си убеден, че ще пропуснеш шанса на живота си.
Истината е, че това, че си на път, не те прави непременно по-щастлив.
Ако не си решил други 100 проблема, а просто бягаш от тях, пътуването няма да направи живота ти по-подреден (въпреки че ако имаш един закучен проблем, може да ти даде време, в което да спреш да се втренчваш в грешното решение). Ако направиш, видиш и опиташ всички неща от списъка си за Грузия, това не значи, че познаваш още една страна.
Тази истина е известна на всеки, сложил пътуването в топ 10 на смислените си житейски занимания. Също така е и нещо, за което почти никой не говори. Защото не е достатъчно лайкосъбиращо за фейсбук статус и не стои добре към снимките от последния ти преход в джунглата/плаж в Занзибар/фадо вечер в Лисабон.
Истината за пътуването можеш да чуеш в малките часове на нощта, след n-то питие тъкмо от тези машини за пътуване, които те заливат с най-много илюзии.
Само тогава ще чуеш, че пътуването е наркотик със странични ефекти. Че човекът-на-път понякога е изморен, кисел, плаче му се, иска да се прибере, да не прави нищо или изобщо да не е тръгвал.
Защото като всички неща в живота, и при пътуването тайната е в мярката. В почивките. В периодите на скука, след които еуфорията може да те залее като сърфистка вълна. В това да се научиш наистина
да цениш времето, в което не пътуваш, точно толкова, колкото и това, в което навърташ километри.
Да бъдеш благодарен за шанса изобщо да имаш тревоги, различни от това дали тази вечер ще имаш къде да спиш и какво да ядеш.
Да спреш да страдаш, че онова другарче те е задминало с броя дестинации.
Истината, която никой няма да сподели в социалните си профили, е че пътуването не те прави непременно по-щастлив. Но ако си стигнал с четенето дотук, предизвикваме те да споделиш най-трудния си момент на път. Този, в който наистина не беше щастлив, но си благодарен, че се е случил?
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
