Имате нужда от нещо ново в пътуванията си? Опитайте техниката на сърфиста!
Много хора мечтаят за дълги и вълнуващи пътешествия по света, а Иван Панкев ще ви разкаже как ги осъществява.
Едно от последните му големи пътувания е в 6 държави в Южна Америка, продължава 132 дни и е осъществено по „техниката на сърфиста“.
Или още по-точно:
- 132 дни
- 6 държави – Аржентина, Уругвай, Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия
- 1600 долара
- 2500 км с товарни лодки и моторни канута из басейна на р. Амазонка
- 12 000 км по суша – от тях 3000 км на автостоп.
Каква е тази техника на сърфиста?
Пътешествието се казва „Техниката на сърфиста“, защото... „техниката на сърфиста“ гласи, че вълните чертаят пътя, а не желанието ни къде искаме да отидем. Подходящо име с оглед на факта, че заминах сам, с еднопосочен билет, без времево ограничение, резервации или конкретен план, единствено с идеята да се движа на север."
Можете да чуете на живо разказ за приключението - на 20 април в Дом на киното, София (със снимки и съвети, разбира се - повече за събитието, организирано от Клуба на пътешественика). А ние от нетърпение, поразпитахме предварително за това-онова от приключенския живот на Иван.
И така:
Кой е Иван Панкев и какви са мечтите му
Иван Панкев по образование е магистър-инженер, който никога не е стъпвал в Италия, Испания, Франция, Германия… По душа и призвание обаче той е пътешественик и фотограф, запленен от Южна Америка и Близкия Изток. Основното му занимание през последните няколко години е да обикаля по широкия свят и да го запечатва в кадри такъв, какъвто го вижда през своите (контактни) лещи, защото, както казва любимият му жив философ И.А.: „Човек е винаги това, което е, и никога това, което е можел да бъде!”
Обичам да пътувам... на този въпрос мога да отговоря с една дума – дълго, ако трябва да са две, ще добавя – сам. От опит установих, че са ми нужни двайсетина дена, за да вляза в истински пътешественически режим, както психически, така и физически – нагласа, възприятия, дневна рутина. При това колкото повече пътувам, толкова по-трудно понасям чуждата компания, която възприемам като ненужно ограничаване на свободните ми лутания. Единственият човек, с когото съм склонен да споделям тази изживявания, е приятелката ми Татяна – най-голямата причина да ми липсва домът, когато съм далеч.
От Аржентина най-ясно си спомням... как за малко щях да бъда арестуван за спане в чужда частна собственост без разрешение – в коридора на един медицински колеж. При пътуването на стоп из страната също имах някои интересни случки, които ще помня дълго време.
В Уругвай надявам се никога да не забравя... срещата си в Монтевидео с „Робърт де Ниро“, на когото „подарих“ 70 долара. Това беше един скъп, но полезен урок – когато пътуваш сам, наивността и недомислието могат да доведат до сериозни последици.
Боливия ме спечели със... Салар де Уюни – солна равнина, която през дъждовния сезон се превръща в огромно естествено огледало, изгревите и залезите над което са доста зрелищни. Горещо препоръчвам и разположения в езерото Титикака Исла дел Сол (Остров на слънцето). Като бонус идва и фактът, че това е страната с най-нисък стандарт на живот в Южна Америка, съответно – най-евтина.
Перу за мен е... Мачу Пикчу може да е най-посещаваното място в страната, а сигурно и на континента, но аз винаги ще свързвам Перу първо с Андите. Преходите в Кордийера Бланка, Кордийера Вилканота и Кордийера Уайуаш заемат челни места в повечето световни класации.
В Еквадор харесах... Въпреки само двата слънчеви дни от едномесечния ми престой, за мен Еквадор е скритото бижу на Южна Америка: дружелюбни хора, запазена колониална архитектура, красива и разнообразна природа – джунгла, покрити с ледници планини, кратерни езера и дълги пясъчни ивици.
Колумбия е държавата, в която...от общо почти 9 месеца пътешестване из континента, Колумбия е единствената държава, в която се опитаха да ме оберат, заплашвайки ме с нож.
Бих се връщал отново и отново в...Не обичам да „повтарям“ дадено място, независимо колко много ми е допаднало. Светът е голям и един живот едва ли би ми стигнал да го обиколя целия. Все пак в Андите има възможност за още много преходи, които с удоволствие бих извървял, защото гледките се отплащат за положените усилия.
Не бих се върнал в... Донякъде вече отговорих на този въпрос, но ще добавя, че няма място, което да ме е разочаровало толкова, че да не искам да се върна повече там. Дори перуанската столица Лима, чиито крайни квартали ме бяха ужасявали на два пъти, ме изненада приятно със симпатичния си център, когато най-накрая стигнах до него.
Хвана ме яд, когато... доста се изнервих, когато си открих кърлеж и ми се наложи да обиколя една аптека, два медицински центъра и две болници, за да го отскубна в крайна сметка сам с пръсти пред погледите на четирима медицински работници.
Най-много се смях, когато... като единствените бели мъже на борда, двамата с Лукас (германският ми спътник при пътуването по Амазонка) привличахме вниманието на всички девойки. Смях се с глас, когато той ми сподели, че една 19-годишна тинейджърка му е предложила да се оженят.
Изумих се на... това колко добре е организиран транспортът из целия континент. Дори до най-забутаните селца в планините, до които не стига асфалтов път, има редовни маршрутки, джипове или камионетки, за разлика от България, където доста места са недостъпни без личен автомобил.
Най-високо се качих на... През това пътешествие изкарах почти месец в преходи из Централните Анди, като се изкачих и на вулкана Чачани (6057 м), с което влязох в „Клуб 6000+“.
Най-дълго пътувах с... прекарах два пъти по около седмица на вода, пътувайки до и от Икитос (Перу). Бях си представял нещата къде-къде по приключенски, а всъщност най-голямото неизвестно беше дали ще издържи организмът ми на сготвената с речна вода храна.
Изкарах пари по време на пътуването като... без да съм си търсил работа, един аржентински земемер сам ми предложи да му помогна при измерването на два парцела, в следствие на което за 4 часа изкарах 40 долара и един обяд. Не е нужно да търсиш възможности или приключения, понякога те сами те откриват, достатъчно е да си отворен за всякакви предложения.
Най-хубавото на това да пътуваш без план е... свободата. Както казва Меснер: „Свободата да бъде там, където искам“, а много често и там, където замръкна. Едно от нещата, които са в състояние да съсипят дадено пътуване, това е наличието на програма, която трябва да се спазва.
Хората, които ходят в Южна Америка, рядко се сещат да посетят... като за обект, включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, археологическият парк Тиерадентро е изненадващо пренебрегван от туристите. Това се дължи както на трудния достъп по лоши черни пътища, така и разположението му на контролирана от ФАРК територия.
Следващата ми дестинация е... за момента нещата клонят към Азия, като се започне от Турция, Иран... Ако се осъществи, ще бъде под името „На изток – в нощ, на запад – в ден“ (East of the Moon, West of the Sun).
Пейката с най-хубавата гледка в Южна Америка се намира... Местата, заслужаващи това признание, са много – всяко едно спиране за почивка по време на прехода в Кордийера Вилканота, Мачу Пикчу Маунтин, от където руините на „Изгубения град“ се разкриват като на длан или пък Статуята на Христос Спасителя, предоставяща великолепна панорама към залива на Рио де Жанейро. Безспорен победител обаче е наблюдателната площадка над Гарганта дел Диабло (Дяволското гърло) – мощната водна струя и красотата на водопадите Игуасу ме оставиха без дъх и наистина имах нужда да поседна.
*
Ако пътешествията на Иван Панкев са ви впечатлили, можете да ги следите в сайта му или във фейсбук страницата му.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
