И през април българските пътешественици са се справили повече от чудесно и блоговете им отново са пълни с вълнуващи истории!
Вижте полезните съвети за пътуване до Южна Италия, къде се намира Златния водопад, с какво е известен "Акве Калиде", пътувайте до Киргизстан и Северна Исландия. Всичко това ще откриете в тази статия!
Магията на пътуването: Пътуване в Южна Испания – маршрут, какво да посетим и още
Oбичаме Испания толкова много, че я посещаваме поне веднъж годишно. Миналата година решихме да разнообразим от Камино и да опитаме нещо друго, което обожаваме – пътешествие на колела из страната. Ето маршрута ни за 10-дневно пътуване в Южна Испания. Внимание: съдържа толкова много невероятни гледки, завладяваща история и вкусотии, че може да се пристрастиш! Не мисли прекалено дълго и просто отиди на пътешествие в Испания! Напълно си заслужава!
Направихме пътуването в началото на юни и времето беше топло, но не прекалено горещо, така че разглеждането на забележителности не беше възпрепятствано от жеги, а и все още не беше най-високият сезон, който привлича купища туристи. Препоръчваме предварително да се резервира настаняване, кола под наем и някои основни туристически атракции, за да не се развалят плановете и мечтите в последния момент. Vamos a disfrutar España!
Започнахме с много закъснял полет до Кастелан, така че нямахме време за вечеря във Валенсия. Добра новина – поискахме обезщетение от авиокомпанията и получихме по 400 евро на човек няколко месеца по-късно. И така, кацнахме и се насочихме право към леглата на апартамента. На сутринта посетихме хубав местен пазар (беше събота), където можеше да се намери всичко от местна био храна до чорапогащи и бельо. Вече сме били във Валенсия, затова взехме колата и потеглихме направо на юг.
Настаняване: В този апартамент с невероятния домакин Мануел. Използвай този линк за да получиш отстъпка при първата резервация с Airbnb.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
Друми в думи: Пролетна разходка до Златния водопад и Пиринешки джендем
Пролет. Време за водопади. Tази статия е посветена на два интересни по форма и обкръжение водопада – Златният водопад и водопад Пиринешки джендем, които за жалост са на малки реки (ляв и десен приток на Голяма река). Затова, от сега ви казвам, че трябва да се посещават в периоди на снеготопене или да се дебнат след обилни дъждове.
За първи път посетихме двата водопада преди две години на връщане от морето. Тогава те бяха доста оскъдни. Тази пролет ги навестихме отново с надеждата да ги сварим по-пълноводни. Така си беше – имаха повечко вода от първия път, но вероятно могат да се видят в още по-добри периоди. Тази зима просто нямаше чак толкова обилни снегове.
Къде се намират водопадите и как се стига до тях
Двата водопада се намират между търговищките села Пиринец и Иванча, на около 60 километра североизточно от Велико Търновои на около 50 километра западно от Търговище. Ако идвате от Велико Търново по главния път за Варна, малко след Антоново, точно след една бензиностанция на Петрол, трябва да се отбиете наляво (северно) към Пиринец. Има указателна табелка към Попово. На разклонението при с. Семерци държите ляво – има табелка за Пиринец, но е малка и не се различава добре отдалеч.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Тефтерчето на един Пътешественик: Етнографски комплекс Дамасцена – аромат на рози, пазещ българските традиции
Много местенца си стоят там кацнали нависоко или усмихващи ни се от подножието и само чакат да ги открием, за да ни заредят със своя дух и красота. Днес се отправяме към сърцето на розовата долина, за да открием село Скобелево. То е разположено между града на българска роза – Казанлък и града известен със своите минерални извори и балнеолечение – Павел баня. През селото преминава река Габровница, а в непосредствена близост до него е разположен и язовир Копринка. Перфектна дестинация за нови пътешественически подвизи.
А защо то е по-специално? Защото в това китно селце обширните розови градини са се слели в едно с величествената снага на Балкана. Заради това благоприятно местоположение именно тук през 1991г. е създадена първата частна дестилерия в България – Дамасцена. Започнала като малка семейна фирма, занимаваща се с производство на розово масло, днес комплексът съчетава в себе си етнографски музей, парк с декоративни рози, розова градина, ресторант и бар с красива цветна градинска част, изкуствен водопад, места за отдих и не на последно място розоварна, където посетителите могат да наблюдават производството на розово масло и да научат различни факти, характерни за роза Дамасцена и за произвежданото от нея масло. Вече знаете и защо комплексът носи точно това име.
За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през всеки сезон!
*
Пътеписаници: Древният балнеокомплекс „Акве Калиде“ и силата на водата
Отправяме се към Бургас и по-специално към един от неговите квартали – Ветрен. Следващото място ще опровергае факта, че в градовете няма толкова интересни забележителности, колко из дивните прелести на природата. Мястото, за което ще ви разкажа, е древният балнеокомплекс „Акве Калиде“.
За него съвременниците му казвали, че е частица от Рая, заради минералната гореща вода, която извира от земята на това място. Тя дарявала здраве и лекувала различни болести.
Още преди 2500 години траките създават край топлите извори светилището на Трите нимфи, а в началото на II-ри век римският император Траян изгражда тук първите големи терми. Името „Акве Калиде“ означава „при горещите води“. Те са причината на това място римляните да построят град с внушителен комплекс от бани, който бързо се превръща във водещ лечебен център.
Водата тук е с температура 41 градуса. Тя е слабо минерализирана, бистра, без мирис и с много добри питейно-вкусови качества. Доказано е, че лекува редица заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната и централната нервна система и спомага благотворно за общото укрепване на организма.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници"
*
Jonny B. Goode:“Случайност? Едва ли!” – част 1
Разказ за петдневното ми вело приключение из малко познатата и мистична Сакар планина.
Въпреки притеснението от първото ми самостоятелно вело приключение, спах добре. Утрото е хладно, улиците безлюдни, а червеното като домат слънце тъкмо се показва над покривите.
На гарата ме сюрпризират
- Влакът за Ямбол е със задължителна регистрация и са останали свободни места само за първа класа.
Мръщя се, но си плащам. Разликата в цената е почти двойна, а както е казал Стив Джобс: „Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време.“ Това важи и за влака.
На перона се обръщам към събралите се кондуктори:
- Имам билет за първа класа, но къде да си кача велосипеда?
Единият от тях ми отговаря:
- За него билет за първа класа имаш ли?
- Не, просто билет за колело.
- Значи ти ще се возиш в първа класа, а колелото във втора.
Ха-ха, много смешно! Чудя се дали наистина е тъп или само се прави на такъв. Явно не съм единствен, защото негов колега го информира:
- Няма билет за първа класа за колело. Таксата е 2 лв. независимо от влака, класата и дестинацията. – после се обръща към мен – Трябва да качиш велосипеда в последния вагон...
Целия разказ можете да прочетете в личния блог на Иван Панкев ТУК.
*
Стъпки: Уикенд с деца: Цари Мали Град
Изпълнено с много магия е детското въображение - с духове и храбри рицари, с герои и дворци, с хиляди истории, които се случват тук и сега. А не далеч от София има едно място, което сякаш излиза от приказните светове и развихря детската фантазия - Цари Мали Град.
Магията започва още с качването на фуникуляра (засега единствен в България). Това малко влакче, пъплещо по склона, постепенно разкрива красива панорамна гледка към подножието на хълма Св. Спас, котловината и Витоша в далечината.
Достигайки билото се изправяме срещу частично възстановената късноантична крепост. Всяка една част от наблюдателните кули обхождаме с много детско въодушевление, разглеждаме обстойно и бойното снаряжение изложено в тях. В една от наблюдателниците, в задната част на крепостта попадаме на табели, онагледяващи уникалното местоположение на крепостта - равноотделечена от Рилския манастир, вр. Мусала и вр. Черни връх.
Запознайте се с блога на Виктория Драгиева - Stupki.bg, в който можете да откриете идеи за много нови пътешествия!
*
SunAndSany: На една ръка разстояние от София - Драгоманското блато и Чепън планина
Ако все още не си имал възможност да се разходиш до Драгоманското блато, в следващите редове ще се опитам да те убедя, че трябва да се поправиш. Това в кръга на шегата, разбира се, но блатният комплекс определено заслужава да се посети поне веднъж. В близост пък се намира Чепън планина, за да е още по-пълноценна разходката ти в тази част на България. Изкачването на най-високия й връх е лесно, приятно и награждава с прекрасни гледки.
Тези две места са за съботите и неделите, в които искаш хем да се разходиш, хем да е наблизо, хем да не си дадеш много зор. Драгоманското блато е подходящо за дълга раходка, за фотосесия (не един или двама блогъри и фотографи са идвали тук), за гледане на интересни птици или просто за 1 бира време сред природата. По-сериозна подготовка вече се изисква, ако решиш да катериш връх Петровски кръст. Не си представяй, че е нещо кой знае какво, но с три думи – планина си е.
Драгоманското блато
Започвам с черешката на тортата. Карстов комплекс Драгоманско блато се намира в подножието на Чепън планина, на около 40 км северозападно от София и на 1 км от гр. Драгоман. За него има табели по пътя, така че не е трудно за откриване, а пред входа има паркинг, който няма как да се сбърка.
За още вълнуващи приключения посетете слънчевия блог на Станислава - www.sunandsany.com!
*
MagicKervan: Киргизстан- извисяващи пътеки в Небесната планина
Бишкек, киргизката столица, се намира на едва 20 км. след граничния пункт. Но тъй като нямаме хост там, а и като че ли няма кой знае какви забележителности, решаваме да се насочим направо към езерото Исък Кул, което в превод означава „топло езеро“. То е второто най-голямо планинско езеро в света, след Титикака в Андите.
Ако досега ни се струваше, че стопът в Казахстан върви, то в Киргизстан направо се смаяхме. Турският ни приятел ни оставя на главния път към Исък Кул, на 10 км. преди влизане в Бишкек. Не след дълго се возим в колата на мила жена, отиваща към близко селище. След като ни оставя, докато вървим, друга кола спира. Мъжете вътре радостно ни предлагат да ни качат за още 50-60 км. Следващият стоп е направо за езерото, с двама руски веселяци, тръгнали на почивка. Комуникацията е лесна, защото тук руският е официален и почти всички го говорят идеално.
Пътят минава покрай казахстанската граница и постепенно навлиза в нереално красиви планини. Добре асфалтиран е, защото Исък Кул е нещо като местното море и стотици туристи от страната, от съседен Казахстан и дори от Русия идват тук на лятна почивка. Не спираме да се изумяваме пред гледките на скалистия оранжев Тян Шан. Решаваме да слезем малко преди най-големия курорт на езерото – Чолпон-Ата. Озоваваме се в малка горичка, далеч от къщите покрай пътя. Сами сме, с изключение на няколкото юрти за туристи на съседен плаж. Водата е прозрачна, но за съжаление не става за пиене, тъй като е с леко солен привкус. И така, първа нощ на киргизка земя. Наблюдаваме заснежените върхове на Тяншан, обграждащи езерото, като крепостна стена от всички страни.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Пътешествия без край: Районът на Хасково – природа, красота и мистика в предверието на Родопите
Град Хасково и околните населени места, разпръснати в предверието на Родопите, са пълни с изненади. Като се започне с хилядолетната история. Именно тя е в основата на поредица маршрути . Те ни отвеждат по следите на древните траки, пренасят ни в Средновековието, когато тези хълмисти земи били част от първата българска държава и ни очароват със самобитната атмосфера на красивите местни селища. Препоръчвам ви да започнете разходката си от град Хасково.
Хасково е известен като града на Богородица
Гигантската статуя на Божията майка се е изправила закрилнически над града, подобно на Статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро. Близо 33-метровата фигура на Дева Мария, държаща Младенеца в ръце, е издигната през 2003 г. на хълма Ямача, който е едно от първите възвишения на Източните Родопи.
Местните се гордеят не само с красиво изваяната статуя, която може да се види от всяка точка на Хасково, но и от факта, че това е най-високият монумент на Богородица в света. Изящната скулптура е вписана в книгата на Световните рекорди на Гинес. В основата й е изграден параклис, посветен на Дева Мария. Вярва се, че молбите, отправени тук, биват чути, за което свидетелстват благодарностите, вписани в книгата на храма.
През 2013 -та хасковлии събират дарения от половин милиона лева с една благородна цел – да издигнат близо до грандиозния монумент на Божията майка и камбанария, но не каква да е! Внушителната структура е висока 30 метра и е съоръжена с осем камбани, тежащи общо един тон. Всеки ден по обяд, кристалният им звън отеква из целия град, озвучавайки и най-отдалечените му квартали. Камбанарията е провъзгласена за една от най-високите на Балканите, а от върха й се открива спираща дъха гледка към околностите.
Още причудливи пътешествия можете да откриете в блога на Венета Николова - "Пътешествия без край".
*
Itinerariumvitaе: Северна Исландия: тур за наблюдение на китове
В исландски води могат да се видят всякакви китоподобни: най-често това са делфини, морски свине, малки ивичести китове и гърбати китве. По-рядко на посетителите им се случва да се натъкнат на сини китове, кашалоти, косатки, финвали, сейвали и гринди. Нищо чудно, че през 19-и век ловът на китове е един от най-доходоносните бизнеси и норвежки китоловци изграждат 13 китоловни станции на острова. Исландците започват да се занимават с улов на китове около век по-късно, но след като популациите драстично намаляват през 80-те години на 20-и век, международните организации слагат край на промишления улов. През 2016 година обаче страната го възобновява. Двата вида, чийто улов е позволен, са малките ивичести китове и финвалите, а общата квота за година е около 400 екземпляра. Това решение не остава без отговор: природозащитниците са против, защото финвалите са застрашен вид, записан в т. нар. „червена книга“; туристическият борд също е против, защото уловът влияе зле именно на туровете за наблюдение на китове. И въпреки, че повечето исландци вече почти не консумират месо от кит (което основно се изнася за Япония), то голяма част от тях не са против улова на китове, който е тясно свързан с историята и традициите им. В последните години тече кампания под надслов „Meet Us Don’t Eat Us” („Срещни се с нас, не ни яж“), която подканя туристите да отидат на тур за наблюдение на китове, вместо да похапнат месо от кит в някой крайбрежен ресторант.
Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
*
LifeTasting: Месец в Швейцария
След един месец в Швейцария усещането, че си турист започва да избледнява.. Опознаваш квартала, свикваш с пътя до офиса, знаеш къде седят нещата в супермаркета и автоматично отговаряш с Bonjour :) Това е време като никое друго - поставяш основите на нов живот на ново място. Концентрирано в един месец правиш неща, които си правил с години и отдавна си свикнал, че ги имаш: откриваш банкови сметки, абонираш се за градски транспорт, търсиш апартамент, започваш да го обзавеждаш от нула, включваш интернет, регистрираш се къде ли не... Така си даваш сметка от колко много малки елементи е изградено ежедневието ни, които трябва да свържеш отново в мрежа, за да заработи системата.
Това е време, в което виждаш нови измерения на познати неща и преоткриваш себе си, в което правиш за първи път неща, които в предишния си живот не се е налагало да правиш, някой ти е помагал или си мислел, че не можеш да свършиш сам. И точно тук започва личната ти трансформация:) Ето няколко примера:
1. Маса за един. Колко често сядаме сами в заведение просто да пием кафе или дори да хапнем? В собствения си град винаги го правим с приятели и почти никога сами. Може би само докато чакаме нещо или имаме да убием малко време до среща. В новия град, където още нямате приятели, често се налага да резервирате маса за един. В началото е странно и даже малко некомфортно.. постепенно се отпускате и започвате да се радвате на едно ново усещане - спокойствието да бъдете сам със себе си без да се чувствате неудобно и без да се притеснявате как изглежда това. Любимото ми място за брънч в Лозана е Loxton - на съседната улица е, говорят английски и работи в неделя!! Горещо го препоръчвам ако минавате през града - с компания или сам.
Не пропускайте пътешествията в блога Life Tasting.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
