Дойде времето и за последната статия, посветена на българските блогъри-пътешественици за 2018 г.
Малко по света, малко в родна земя - те откриваха интересни места и през декември. Тръгнете по техните стъпки и вижте къде ще ви отведат.
Вдъхновете се за ново пътешествие и намирайте време за бягства от ежедневието, не само по празници!
***
Магията на пътуването: Трудно ли e да планираш пътешествие до Бутан?
Страната на брутното национално щастие и Будизма не беше най-горе в списъка ни за посещение на нови места. Мечтаехме си да идем някога – любими книги за пътуване и пътеписи ни бяха запленили и примамили. Но знаехме, че е доста скъпо да стигнем там и да бъдем там, само се надявахме някой ден да дойде моментът.
Моментът дойде без предупреждение или очаквания. Чети надолу, за да разбереш как се роди идеята, как планирахме и организирахме пътуване до Бутан за по-малко от 10 часа, докато се возехме на автобус в Непал.
Защо да не отскочим до Бутан от Непал?
Чаках Наце да пристигне в Катманду, за да можем да започнем заедно да обикаляме Непал след моето обучение за учител по йога. Вървях по улиците на оживения квартал Тамел в търсене на туристическа агенция,от която да купя автобусни билети до Покара. Тогава видях две или три табели, които гласяха: „Екскурзии до Бутан от Катманду“. Смятам, че това беше моментът на засяване на семето в главата ми.
Вече пътувахме с автобуса между Катманду и Покара, което отнема известно време. Наслаждавахме се на Непал, но също така беше взело да ни идва в повече. Така започна всичко, семето покълна. Реших да използвам местната SIM карта с Интернет и да проверя какво представляват тези екскурзии и какво точно предлагат.
Изпратих по един имейл на няколко туристически агенти (тези, които се появиха на първите места в моето Google търсене). Беше времето на най-големия празник-фестивал в Непал, така че надеждите ми не бяха особено големи. Но след 20 минути получих отговор от Кеш от Himalayan Mentor. Започнахме разговора чрез имейл, след което се чухме по телефона и си обменихме контакти в WhatsApp.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
Пътешествия без край: Зимна разходка до Осоговския манастир
Освен кулинарни емоции, пропити най-често с аромат на скара / или т.нар. “кебапче туризъм“/, съседна Македония може да предложи преживявания сред дивата природа, както и културни маршрути с цяла плеяда красиви манастири и църкви. Част от тези бисери на православната архитектура са разположени недалеч от границата и са чудесна дестинация за еднодневни разходки от София. Сред тях е и “Свети Йоаким Осоговски”, известен като Осоговския манастир.
Как да стигнем до Осоговския манастир?
Манастирът се намира на 132 км. от София, на 40 км. от Кюстендил и едва на 20 км. от ГКПП Гюешево. Разположен е край невзрачния градец Крива Паланка. Ако пътувате от границата, отбивката към светата обител е вляво, малко преди града. Стръмен автомобилен път криволичи нагоре по живописните хребети на Осоговска планина. На един от тях е кацнал самият манастир. Ние го посетихме през зимата на връщане от екскурзия до Скопие и Охридското езеро.
По пътя ни настигна снежна виелица, която притихна за малко, колкото да ни позволи да го разгледаме набързо, след което ни подхвана с пълна сила чак до София. Въпреки това шосето до манастира беше проходимо, а когато стигнахме горе бяхме учудени, че има толкова много хора, въпреки лошото време. Казват, че от накацалата по планинските скатове обител се разкрива чудна гледка към околностите. Но предвид снежинките и мъглата, нямахме възможност да й се насладим. Затова пък архитектурата и стенописите на двете църкви ни направиха силно впечатление.
Още причудливи пътешествия можете да откриете в блога на Венета Николова - "Пътешествия без край".
*
MagicKervan: Монголия – разтваряне в номадската свобода
Още една дългогодишна мечта е сбъдната. Така бленуваната страна на степи, номади, юрти и бясно препускане с коне. Всеки номад по душа се чувства естествено привлечен от безкрайните степи на най-слабо населената държава в света (средно 1,97 души на кв.км). Без мегаполиси, където хората все още живеят, като от преди хилядолетия в юрти, с добитъка си.
Монголски красавци
На паркинга извън граничният пункт има спрени само няколко таксита и дълга опашка от тирове, извозващи въглища към Китай. Откриваме един китайски шофьор на автобус и от него разбираме, че нашият е заминал обратно към Китай. Другите трима пътници, които пътуваха с нас, също никакви не се виждат. Направо кипвам от наглостта им. След известно време шофьорът успява да се свърже с гарата и нашия шофьор, който се оправдава, че бил намерил други клиенти. Разбират се, от негово име този да ни заплати транспорта до град Булган. Натоварваме се на едно такси, но каква е изненадата ни, когато човекът се запътва без въобще да бърза към близката юрта да обядва. Половин час по-късно, след като се връща, пък започва игра на карти с друг таксиджия. В недоумение го питаме какво става. Разбираме, че колата ще тръгне, след като намери още двама пътника, за да я запълни. По това време на деня няма кьорава кола по пътя, защото няма свободно преминаване между двете държави, а дошлите до тук са само таксиджии и митничари на работа. За стоп и дума не може да става. Налага се да чакаме до 5 следобед, когато монголци ходили да пазаруват в безмитния пазар ще се върнат и евентуално ще се намерят още пътници. Все пак, каквото и да е, сме в Монголия! Покрай нас преминава конник в галоп, облечен в традиционни дрехи. Такова нещо като полицай или военен, изобщо не се мярка наоколо. Не се оплакваме от ситуацията, тук всичко е за предпочитане пред Китай. Отиваме да пием солен чай в близката юрта – ресторантче и да наблюдаваме монголците, които са като излезли от филм. Широки лица, едро, набито телосложение и доста свиреп, каубойски вид. Очертава се едномесечният ни престой тук да е много интересен!
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Стъпки: Усещане за ориент в центъра на Стара Загора. Музей на религиите
Отвън сива и обикновена е сградата на Музея на религиите. Постройка с формата на джамия, но не съвсем - липсата на минарето не може да остане незабелязана, липсата на полумесец, също. С отварянето на вратата очите се изпълват с цветове особено, когато времето навън е сиво и мрачно, контрастът е много силен и въздействащ. И тук миналото на сградата, когато е била действаща джамия оживява. Разкопките в центъра пък подсказват за по-далечни времена, когато храмът е бил християнски.
От служителката в музея разбрахме, че стенописите са реставрирани, като на места, където цветовете са по-бледи, това се дължи на оставени нереставрирани части с цел показване на автентичната стенопис. Таванът на големия купол също стои на места с откъртен, невъзстановен лепеж, от където се вижда градежът му - от малки римски тухлички.
Интересна е историята на този мюсюлмански храм, граден от християни с "объркан" вход - дали случайно или не входът на зданието не гледа към Мека... Друга любопитна тайна е вписана в рисунъка на тавана. При реставрацията е открито, че във формите на тавана има вписани миниатюрни, невидими от земята пейзажи. В една от формите рисунъкът включва малка църква в себе си.
Запознайте се с блога на Виктория Драгиева - Stupki.bg, в който можете да откриете идеи за много нови пътешествия!
*
Itinerariumvitaе:Един ден в Исландия: да се влюбиш в Исафьордур (част 1)
Този див, див Запад
Западни фиорди (исл. Vestfirðir, англ. Westfjords) е името на полуостров в Северозападна Исландия с площ от 22,271 кв. км. и население от около 7,300 души. Един от най-отдалечените, труднодостъпни и диви райони на страната, но и един от най-красивите с набраздено от фиорди лице и изтъкано от скали и мъх тяло. От другата страна на окена се намира Гренландия, а в края на лятото, откъснали се айсберги превозват бели мечки до пустите бреговете на Западните фиорди. Тук е домът на полярната лисица (за която може да прочетете в Един ден в Исландия: центърът за полярни лисици в Súðavík), както и на десетки видове птици, сред които и любимите на всички пъфини (главни герои в Един ден в Исландия: остров Vigur). Останалото е недокосната от човека природа и малки рибарски селца, разпръснати в подножието на суровите планини. Според статистиката едва 14% от посетителите на Исландия стигат до Западните фиорди. Отдалечеността определено е фактор, но си струва да отделите време и средства за точно тази част на страната, която е толкова откъсната и автентична.
Ако поемете по дългия 455 км път между Рейкявик и Исафьордур, то непременно трябва да прекарате поне 30-40 минути при водопада Dynjandi, наричан още Fjallfoss (dynjandi означава „шумен, оглушителен“, fjall е „планина“, а foss е „водопад“), който се спуска величествено от 100 метровите скали в залива Dynjandivogur. По пътя към него се минава през няколко по-малки водопада, а цялата местност наоколо е защитена природна зона и ако излизате извън обозначените пътеки много ще ви се разсърдят, а може и да ви глобят. Близо до паркинга има безплатно място за къмпинг с чудесен изглед. От тук до Исафьордур километрите са 90, а пътят става по-живописен след всеки следващ завой.
Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
*
Jonny B. Goode: Планините на България част 35: Вр. Асанов връх, Стъргач
Стъргач е най-ниската планина от Рило-Родопския масив и по нея минава част от държавната ни граница с Гърция. Билото ѝ е слабо разчленено и заоблено, като първенецът вр. Стъргач (1270 м.) се намира на гръцка територия. По неизвестни за мен причини за най-висок връх в българската част е определен Асанов връх (1218 м.), въпреки че най-високата точка на наша територия е билото при гранична пирамида № 121 (1249 м.).
Покрай проекта ми „Планините на България“ тази година на няколко пъти бродих по границите ни с Македония и Сърбия и по веднъж по тези с Турция и Румъния. Редно беше да затворя кръга с една разходка по гръцката. При това есента беше най-хубавата от дълго време насам – топла и слънчева, и приканваше към приключенстване. Въпреки това в началото на ноември на повечето места листата на дърветата вече бяха опадали, но аз се надявах в по-топлата Югозападна България да намеря все още цветна гора и не останах разочарован.
За още интересни разкази и пътешествия, посетете личния блог на Иван Панкев ТУК.
*
Time2Travel:Боженци – среща с миналото
Как да стигнем до село Боженци?
Село Боженци се е сгушило в северните поли на Стара планина. Намира се на 24 км от Трявна, на 15 км от Габрово и на около 200 от София. В самото начало на резервата има паркинг, където да си оставите колата. Точно когато ние посетихме Боженци нямаше много туристи, да не кажа почти никакви. Тези, които видях бяха в една механа, която по мое мнение явно е доста оборотна.
Легендата за основаването на село Боженци
Много интересна легенда, която прочетох няколко дни преди да посетим мястото. Преди векове, когато България паднала под турско робство, овдовялата болярка Божана от рода на династията Асеневци, побягнала от Царевград Търнов, заедно с многолюдната си челяд и своя брат Трапеско. Вървяла, вървяла и се установила в северните гористи склонове на Стара планина. Много от побягналите хора намерили убежище в непристъпните планински усои. Така възникнали преди повече от 600 години множеството колибарски селища между Търново и Габрово, носещи имената на своите основатели. И така Божана, заедно със своята фамилия също намерила втори дом тук, в Балкана. Местните ги наричали Божанците или Боженците. Оттам дошло и името на селото Боженци.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
Друми в думи: Зимна разходка в Старо Стефаново
Главната ни цел в този мразовит зимен ден беше Арбанаси, но тъй като отдавна бяхме чули за обаянието на Старо Стефаново, решихме, че щеше да бъде тъкмо удобно да го посетим, защото беше по път. Беше слънчево, но изключително студено, селото беше потънало в сняг и тишина, и макар да беше пладне, никого не видяхме по улиците.
В редовете по-долу ще ви разкажа накратко за това интересно място, прекрасно запазило старата възрожденска архитектура на къщите и обстановката от онези времена. Тъкмо заради тази старинна обстановка, селото става естествен декор на няколко български филма.
Къде се намира Старо Стефаново?
Старо Стефаново е старата част на ловешкото село Стефаново. През 1982 г. тази част е обявена за архитектурен резерват. Намира се на около 160 км източно от София, които се изминават за около 2 часа с кола. Селото е разположено на 27 км югоизточно от Ловеч.
Какво интересно
Влезеш ли в Старо Стефаново, се връщаш назад във времето. Всички къщи и улици пазят духа и архитектурата на Българското възраждане. Интересно е човек да се разходи там.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Пътеписаници:Айтос – град на орли, легенди и пътешественици
Ще ви пренеса назад във времето, когато се е зародил древният град – Аетос. През вековете той се е подвизавал с различни имена – Астос, Ейдос, Аквилия, но коренът на всички наименования идва от гръцки и означава „орел” или „орлово гнездо”. През Възраждането градът е наричан Орловец, a днес носи името Айтос.
Според византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен градът е кръстен на средновековната кула „Аетос”, издигната между 650 и 750 г. Останките от три кули и днес напомнят за древните времена.
За града, чийто символ е орелът, са сътворени множество легенди, които айтозлии разказват и до днес. Едно от най-старите предания ни връща в света на митичния музикант Орфей. Неговият ученик и последовател Аетос поставил основите на град, който нарекъл на свое име.
Според друга легенда наименованието на града означава „Орлово гнездо”. Причината е, че Айтос бил един от последните градове, паднал под Византийско робство. Заобиколен от възвишенията на Стара планина, той е бил труднопревземаем като истинско орлово гнездо.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници"
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
