Къде са пътували българските блогъри и пътешественици в предпоследния месец от годината?
Вижте техните разходки, впечатления и изненади по пътя.
И не забравяйте, че няма лошо време за пътешествия, а само неподходяща екипировка!
MagicKervan: Буганвил – един неизследван свят и мината, погубила 20 хиляди живота
Корабът навлиза в тесен проток, плавайки през тропичното огледално море покрай малки островчета, някои от които населени. Пристанището се намира в така наречения коридор на Бука (Buka passage) между островите Буганвил и по-малкото островче Бука (на север). Коридорът е тесен, но много дълбок, със силно течение.
В осем сутринта акостираме в Бука, столицата на Буганвил. Днес е почивен ден и сякаш бомба е паднала в и без това заспалото градче. Дори работливите китайци са затворили супермаркетите си. Бука се състои от две улици дълги не повече от километър-два и няколко сгради тип дървено бунгало, помещаващи администрация и ресторанти. Повече от всякога усещаме лежерната атмосфера на Пасифика. Бука обаче изглежда значително по-развит и подържан от които и да е друг град в ПНГ – с хубав асфалт, спретнат пазар, стилни постройчици и никакви боклуци. По пътя минават скъпарски джипове и то не малко на брой, което си е учудващо, като се има предвид отдалечеността и размера на провинцията.
Пазарът на Бука
Първото нещо, което прави впечатление са хората, коренно различни от папуасите. Всички са с чисти шарени дрехи, няма парцаливи и боси. Буганвилците имат най-черната и блестяща, гладка кожа, която сме виждали. Понякога от далече даже е трудно да се различат чертите на лицата им, толкова са черни. Жените обаче са с много красиви и правилни лица, а интересния оттенък на кожата ги прави още по-привлекателни. Хората ни се усмихват, но в сравнение с папуасите са значително по-интровертни и някак си сериозни. Липсва жизнерадостта и желанието за комуникация характерна за другите ново-гвинейци.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Магията на пътуването: Как получихме летящ старт за пътешествието си из Южна Америка в Брюксел
Кацаме на летище Шарлероа почти в полунощ. Вълнението ни достига нови висоти, как да не е така като сме на крачка от двумесечното ни пътешествие из Централна Америка и дълго обсъжданата държава номер 60.
Планът
Остава само…
1. Да хванем автобуса до гара Миди в Брюксел.
2. Да покесим 2-3 часа там.
3. Да хванем влака до летище Завентем в Брюксел.
4. Да покесим 2-3 часа и там.
5. Да си чекираме багажа за полета до Канкун, Мексико.
6. Да хапнем лека закуска.
7. Да Се качим на самолета.
8. Да се отправим към лазурните плажове на Канкун.
Толкова много ли искаме?
Та излизаме от летище Шарлероа, за да си хванем автобуса, навън пороен дъжд. Много леко мокри с раниците на гърба, се дореждаме на втория автобус към гарата Миди. След около час вече сме там. Проверяваме разписанието на мониторите в почти празната гара. Първият влак е след около 3 часа и нещо. Става течение, студено е и навън вали. Ние не сме с най-подходящите си дрехи за това време, все пак отиваме в Канкун.
Намираме по-топло място в залата за международни влакове, не сме единствените. Даже хъркащата симфония в няколко гласа не ни притеснява. Не минават и пет минути блаженство, и става един часа през нощта. Усмихнатата охрана на гарата любезно означава края на симфоничния концерт и „моли“ всички да напуснат гарата.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
Друми в думи: На разходка в Малага
Малага беше наша поредна спирка след Аликанте и Гранада от есенното ни пътешествие в Южна Испания. Там прекарахме два чудесни дни и посетихме интересни забележителности, впечатленията си от които ще споделя в следващите редове.
Накратко за Малага
Малага е голямо пристанище на Средиземно море. Център е на едноименната провинция, част от автономната област Андалусия. Населяван е от над половин милион жители.
В исторически план, градът е основан от финикийци през 10-ти век пр.н.е. През 3-ти век пр.н.е. попада под римско владение, а през 5-ти век е завладян от вестготите. През 8-ми век при завладяването на Испания от маврите, Малага става важен търговски център в границите на халифата на Кордоба. В края на 15-ти век Малага е завзета от кастилските войски, с което приключва мюсюлманското присъствие в района.
След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център, какъвто е и до днес.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
TheLifeNomadik: На обиколка с кола из Северния остров
Един ден през януари мятаме палатката и спалните чували и се уговаряме с няколко души от CouchSurfing и с някои от нашите български приятели, живеещи в различни градове на Нова Зеландия, с които се запознахме на Мангафайския Коледен къмпинг. Свет и Дара ни услужват с колата си, наречена „Роки“ и тръгваме на обиколка из Северния Остров с минимален бюджет, като харчим пари главно за гориво и храна. За две седмици обикаляме някои от най-забележителните места в Нова Зеландия в търсене на безплатните туристически атракции и неща за правене в района, като избягваме скъпите. За спане изхарчваме нула долара, а за благодарност готвим на нашите домакини. Така успяхме да посетим доста места.
Пещерите Уайпу, Козият остров и Тане Махута този път ги подминаваме, защото тях вече ги посетихме с приятели.
Пещерите Уайпу, само на няколко минути на север от Мангафай, са неразработени варовикови пещери, кални и тесни на места, без пътеки, вход-свободен. Там газихме боси през хлъзгавата кал и вода до коленете из мистериозните помещения и проходи. Пещерите Уайпу са най-голямата пещерна система в Нортланд с подземни реки и езера, сталактити и сталагмити. Тук, с изключени фенерчета, в пълна тишина и мрак, наблюдавахме галактиката от светещи червеи, като съзвездия от синьо-зелени звезди в ясна нощ.
Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.
*
Пътеписаници: РАЙското пръскало
Краят на месец юли – горещо като в пъкъла. В това време морето си е истинско мъчение за мен и предпочитам да си спретна двудневно усамотение в планината. Досега не се бях качвала на Райското пръскало и всички мои познати, имали вече тази чест, ми казаха: „О, много път е, да си знаеш!“. „Колко ли пък да е много?!“ – мисля си аз. Според информацията, която откривам в няколко планинарски форума, маршрутът се изминава за има-няма 4 часа в едната посока. Тъкмо време да поразсъждавам за смисъла на живота.
09:00ч сутринта съм в местността „Паниците“, край Калофер, откъдето започва пътят за Райското пръскало. (Един съвет – водопадът и цялото преживяване наистина са впечатляващи, така че ги споделете със специален човек.) Дълго време отлагах срещата с Пръскалото, но сега знам, че съм избрала точния момент.
Натоварена с раница, която едва закопчавам на тръгване, започвам първото изкачване от маршрута. След 10-ина минути ми става толкова горещо, извод тежестта на раница и големия наклон на пътеката, че си казвам: „Ако е така догоре, много път е!“. Започвам да разбирам какво са имали предвид моите познати.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на Боряна Кръстева "Пътеписаници"
*
Time2Travel: Крепостта Калето над село Кошница
Толкова живописни места има в България. Толкова са много, че един живот надали може да стигне за да ги обиколиш всичките. Днес ще ви разходя до едно много интересно място, което в последно време набира все по-голяма известност и се радва на увеличен посетителски интерес. За крепостта над село Кошница съм ви разказвала в обзорната ми статия за 30 невероятни забележителности в Родопите.
Крепостта над село Кошница посетих за първи път през 2013-та година. Това бе и година, в която обиколих голяма част от този край на Родопите. Тогава крепостта изглеждаше по-доста по-различен начин поради простата причина, че течаха археологически разкопки и се изграждаха стъпала, парапети, панорамни площадки. Благодарение на проект за Регионално развитие и това място бе проучено и облагородено. Посетих крепостта и през 2015, когато всичко бе готово. Но нека започнем от самото начало. Къде се намира, какво представлява, малко повече за историята на крепостта.
Къде се намира крепостта Калето?
За да стигнете до крепостта над село Кошница е необходимо да минете през Смолян. Оттам следвайки табелите, ще преминете през село Чокманово, оттам през село Смилян и след около 10-на км в посока Могилица и пещера Ухловица ще видите отбивката наляво за крепостта. Колата може да оставите и на самия път, където е устроен неголям паркинг с информационни табели.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
