Какво се случва с родните блогър-пътешественици през първия месец на 2018 г.?
Вижте местата, които са посетили, за които ни разказват с интерес, както и съветите, които ни дават!
Изберете следващата си дестинация от техните разкази и пътеписи.
Прекрасни пътешествия!
Магията на пътуването: Пътеводител за Ливиньо - яж, карай ски и се забавлявай в италианските Алпи
Вероятно сте виждали Ливиньо в много списъци от типа на „най-достъпни места за ски в Европа“. Името на този град в северна Италия е добре известно за ски и сноуборд ентусиастите. Италианските Алпи подхранват въображението на всеки приключенец с идеи.
В даден момент всички осъзнаваме, че зимните спортове не са точно най-евтиното хоби. Така че, след като наистина започнете да се увличате в него, вече искате да пробвате нови места, да карате ски и сноуборд сред нови пейзажи, като същевременно не се разорявате.
Когато нашите много авантюристични и опитни приятели, търсещи силни преживявания, предложиха да идем до Ливиньо в Италия, се чудехме дали алпийските склонове няма да се окажат прекалено голяма хапка за нас. Имайки само опит в зимните курорти в Сърбия и България, бяхме на ръба да се гмурнем в един нов ски свят или по-точно казано – да се спуснем/изпързаляме в него.
В крайна сметка открихме, че Ливиньо има какво да предложи, дори ако изобщо не си фен на ски или сноуборд. Ето какво можете да направите в този очарователен италиански град, както и практическа информация.
Как да стигнем до Ливиньо
Летяхме от София до Бергамо. След това резервирахме автобус, за да ни отведе до Ливиньо – пътуването отне около 3 часа. Можете също така да наемете кола или да ползвате собствен транспорт. Просто имайте предвид, че последните няколко десетки километри са в Алпите. Наситено е с криволичещи тесни пътища, намират се и тунели и проходи. В случай на прекалено много сняг някои проходи могат да бъдат затворени (в едната или двете посоки). Винаги проверявайте пътните условия, преди да тръгнете на път.
Комбинирахме Ливиньо с един ден в Бергамо на връщане. Беше хубава промяна на бялата обстановка с ранна пролет в Бергамо. Този град може да е страхотно романтичен!
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
Друми в думи: Гибралтар: Средиземноморската порта на Европа
Днес ще ви отведа до Гибралтар, още едно място, което сме посещавали два пъти. Първият път не знаехме какво да очакваме, просто се впуснахме там на скалата и за краткото време, което имахме – един мартенски следобед, се опитахме да разгледаме възможно най-много от мястото. Вторият път, вече знаехме какво има да видим, но останахме изненадани от промените, настъпили на полуострова в туристически аспект за 8-те години интервал между двете ни посещения.
Първият път, когато отидохме там, почти нямаше туристи и можеше да отидеш свободно с кола, където си пожелаеш. Вторият път беше различно – имаше тълпи от туристи и за колите не беше разрешено да изкачват скалата. Да, имаше паркинги, но местата в тях бяха крайно недостатъчни. Ние обикаляхме два часа, за да си намерим място и в крайна сметка, така и не успяхме. Бяхме принудени да се върнем в испанската част и да си оставим колата на големия паркинг точно преди ГКПП-то. Затова пък, през този ден минахме границата както с кола, така и пеша.
И двете си посещения в Гибралтар бяхме с кола под наем.
Къде се намира и как се стига
Гибралтар е най-южната част на Пиренейския полуостров. Намира се на около 136 км югозападно от Малага, които са в по-голямата си част магистрала и се изминават за около час и 40 минути.
Ако отправната ви точка е Севиля, знайте, че Гибралтар отстои на около 200 км южно от Севиля, които се изминават за около 2 часа по магистралите.
Част от магистралите, и от Малага, и от Севиля, са платени. Има и алтернативни безплатни маршрути, но са малко по-бавни.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Itinerariumvitae: Рейкявик ден и нощ: лятно издание 2017
През изминалото лято отново имах късмета да прекарам един месец в Исландия. Този път времето в Рейкявик беше по-малко в сравнение с 2016 година – общо 10 дни в края на юли и в средата на август, но успях както да посетя отново любими места, така и да открия нови такива, за които нямам търпение да ви споделя.
Новите хитове
Встрани от основните забележителности в Рейкявик, но все пак в центъра му, остава римокатолическата катедрала Dómkirkja Krists konungs (адрес Túngata 13, 101 Reykjavík). Неин архитект е същият онзи Guðjón Samúelsson, проектирал редица важни и известни сгради в Исландия, сред които и може би най-посещаваната църква Hallgrímskirkja. За нея обаче съм писала достатъчно в Рейкявик ден и нощ: църква и дръжава, така че сега е ред да споделя факти и за така наречената Landakotskirkja: стилът е неоготически, завършена е през 1929 година, а мястото на което се издига, е част от имота на първите католически свещеници, пристигнали в страната в началото на XIX век. Лично за мен това е сградата в Рейкявик, която по своята архитектура най-много напомня за континентална Европа, и все пак стилът на Guðjón Samúelsson е забележим във всяка фина и категорична линия, в красивата простота на интериора и усещането за светлина и простор. Всичко това допълнено от спокойствието и безлюдността на тази част на града, директно класира катедралата начело на списъка с новите любими места.
Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
*
Пътеписаници: (Не)случайно пътешествие - Меандра на р. Арда
Пътниково, Воденци, Силен, Тополово, Долни Главанак, Горни Главанак – почти стигнахме! Е, наум се питам защо не спирам да скитам из селата в Източни Родопи през най-горещото време от годината. Климатикът в колата не може да смогне на жегата. Над асфалта се разнася мараня. Возя се на седалката до шофьора и дясната ми ръка вече е придобила кафеникав загар. Не знам колко километра сме пропътували, само знам, че не искам да свършват. Животът е пътуване – за мен в буквален и в преносен смисъл. След поредица планове и техните обрати се оказвам на път за меандрите на река Арда.
Тайничко се моля снимките „с фотошоп“, които съм гледала от мястото да не ми изиграят лоша шега и да не са ми създали нереални очаквания. Казват, че не е хубаво човек да има очаквания, за да не се разочарова. След толкова километри жега и криволичене е някак трудно да не се надяваш, че всички усилия ще си заслужават.
Един от най-популярните и фотографирани меандри на река Арда е този между селата Маджарово и Бориславци. И аз като един пътешественик искам да разбера с какво омагьосва това място. Къде случайно, къде не, се озовавам на пътя за Маджарово. Минава обяд. Сещам се, че не съм хапнала нищо от снощи. Точно в този момент, в мен се надига лек, но категоричен глад. Мисля си – ще хапнем добре при гостоприемните родопчани и продължаваме към изумителните гледки. Да, ама не!
Малко преди селото минаваме по метален мост. Според GPS-a съвсем скоро ще пристигнем. Задавам най-прекия път, който да ни отведе направо в центъра на Маджарово. Така се оказваме на някакво подобие на път, което се движи покрай реката. Правилото да не се доверяваш на жена за посока, дори тя да е самия навигатор, важи с пълна сила! Тихите ми молитви този „път“ да се окаже само малък участък, се изпаряват като утринна роса. Движим се с около 15-20 км/ч. Вече ми се струва, че пътуваме от цяла вечност. Изминали сме твърде голямо разстояние и нямаме желание да се връщаме обратно по разбитата пътека. По-добре да потърпим още малко и да пристигнем направо в селото.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на Боряна Кръстева "Пътеписаници"
*
Time2Travel: Агушеви конаци - един феодален ансамбъл в Родопите
Отдавна се каня да ви разкажа и за това местенце – Агушеви конаци. Веднага уточнявам, че към момента на посещението ми те не бяха достъпни за разглеждане. От юли 2017 те са отворени за посещение, през-зимата също. В началото на 20-ти век комплексът е функционирал като Етнографски музей, но преди 16 години след реституция собствеността на Агушеви конаци е върната на наследниците на техния собственик Салих Ага ( на места се среща като Агуш Ага).
При всички положения, ако пътувате в Родопите и по-специално в района на село Могилица, обезателно се отбийте към днешния ни герой – Агушеви конаци. Хубавото на тази дестинация е, че тя съчетава три вида забележителности – Пещера Ухловица, крепостта Калето над село Кошница и архитектурния ансамбъл Агушеви конаци. Така, че с един куршум три заека. Включила съм неслучайно този интересен обект в статията си 30 невероятни забележителности в Родопите.
Къде се намират Агушеви конаци
Излизайки от град Смолян трябва да поемете в посока Рудозем. Следете пътните знаци, защото след не повече от 10 км ще трябва да се отклоните надясно към селата Чокманово, Смилян, Могилица. Разстоянието от Смолян до село Могилица е около 30 км, пътят е сравнително спокоен и ненатоварен, взема се за около 45 минути.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
MagicKervan: Макира - на спасителна акция след земетресение и едно седемдневно пътуване с кораб
Събуждаме се свежи, въпреки тежката нощ. От дясно на борда все още се вижда дългия бряг на остров Гуадалканал, най-големият от Соломоновите острови. Отнема ни близо 8-9 часа да достигнем източния нос и красивата лагуна Марау (Marau). В далечината вече се вижда нашата цел – остров Макира, известен още като острова на бананите. 4-5 часа плаване през открито море ни делят от него. Слънцето напича безпощадно и за секунди изсушава мокрите ни постели. Спасяваме се на сянка при капитана, малко преди да сме получили слънчев удар.
В ранния следобед брегът на Макира вече е пред очите ни. Невероятни скали и стръмно спускащи се към морето хълмове, обрасли с гъста джунгла. Гледката ни впечатлява с дивата си красота. Южното крайбрежие на острова е изключително трудно достъпно и това, че имаме шанс да посетим изолирани села в тази част си е нечуван късмет. От тази страна на острова не минават никакви кораби. Последното карго е било преди половин година, а пътническо корабче изобщо няма. За пътища и дума не може да става. Така че ако някой реши да отиде до провинциалната столица Киракира (Kirakira), от другата страна на острова, трябва или да върви цял ден и то пеша през джунглата, прекосявайки целия остров или да пътува с моторна лодка 4-5 часа, заобикаляйки острова. Последното не е във възможностите на повечето хора, заради скъпите горива и големия разход на мотора (120 литра на час за двигател 40 конски сили). Хората просто си живеят изолирано, без магазини, болници, училища и изцяло самодостатъчни по отношение на прехраната.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
