Какво се случва с родните блогър-пътешественици през юни месец?
Вижте местата, които са посетили, за които ни разказват с интерес, както и съветите, които ни дават!
Изберете следващата си дестинация от техните разкази и пътеписи.
Прекрасни пътешествия!
Магията на пътуването: Обиколка на Доха – да се запознаем с Катар
Веднага след като се качихме на автобуса, нашият водач – дама от Сингапур, започна да рисува картината на Катар и Доха за нас. Чудим се къде са катарците – всички, които сме срещали досега, работещи на летището, както и за тази обиколка – определено не са от Катар. Може би катарците заемат само работни места от висок клас и безмитни магазини, хигиенизирането на тоалетни и туристически гидове не са от тези високопоставени професии.
Напълно осветена и огромна магистрала ни отведе от летищния терминал до град Доха. Подминахме частния терминал за кралското семейство, точно навреме, за да научим от нашия гид, че Катар се води най-богатата страна в света. Без майтап.
Харесаха ни вибрациите на пристанището. Беше вечер и съответно не толкова горещо, много хора си бъбреха и наблюдаваха хоризонта на Доха. Някои просто се бяха обтегнали в паркираните си коли, други похапваха с изглед към входящия и изходящия трафик на яхти и лодки с различен размер и украса.
Мислехме си – добре, все още има някои прости удоволствия в най-богатата страна в света. Но след това продължихме с обиколката…
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
MagicKervan: 1500 морски мили на бури, какао и счупени кутрета
По тъмно запалваме генератора и порт двигателя. Сред игривите нюанси на зората отвързваме въжетата от дока. Измъкваме се от пристанището тихомълком, като истински пирати, без да се обаждаме на никой. През тесните канали за излизане от коралите на Понапей е разрешено да се преминава само през деня, от 6 до 18 ч., но тъй като ние закъсняхме вчера, това беше единственият начин да се отървем от повторна бавна процедура (този път за отписване) от имиграционните служби.
Малко птиче каца на перилото на „Алабама“. После виждаме три (не една, а цели три) дъги на хоризонта. Все добри знаци за предстоящото плаване, дълго около 1500 морски мили до японските острови Огасавара. Вятърът е силен, източен и разпъваме едно след друго и четирите платна. Разделяме се с благодарност и лека тъга с остров Понапей, държавата Микронезия и въобще с Пасифика. Хората, мястото, природата и климата ни станаха фаворити през почти годината прекарана в тази част на света.
„Алабама“ е наклонена силно на една страна от вятъра и пори с мощни повдигания и спускания големите вълни. Платната са надути до пръсване и се движим с около 5 възела, а на моменти и със силни пориви до 13 възела! Всички са пощурели от радост и превъзбуда, обикалят насам-натам (с изключение на покосените от морска болест.
Към обяд с френския пират Себа забелязваме възголяма буричка, приближаваща се към нас. Докато обсъждаме какво да правим, пръските на дъжда и ситните вълнички от вятъра ни достигат. Бурята ни връхлита и положението става критично. Сваляме за минута всички платна. Силен вятър и дъжд ни заливат. По-късно през деня ни връхлита втора буря – бързо настъпваща, мощна, рязка, не като тези, с които сме свикнали досега. Средното платно се разкъсва малко. Очевидно трябва повече да внимаваме с промяната на времето.
Днешният ден обаче пък е доста успешен за риболова. Хващаме четири риби – две големи уаху-та и две по-малки махи-махи. Американецът Ник (новият член на екипажа) се въргаля по гръб на пода в кухнята, повръща и в почивките прави бананов кейк. Веселба!
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Тефтерчето на един Пътешественик: Патриотична обиколка из Белочерковските музеи
Почти всеки от нас пази мил детски спомен от летните ваканции на село, игрите на воля до късно, вкусни топли мекички за закуска, обелените колена, но щастливи усмивки в компанията на баба и дядо. Понякога късно осъзнаваме какво богатство е било това, макар че понякога сме ходели с нежелание и сме се мръщили, когато са ни карали да спим следобеден съм. Всичко това обаче ни е накарало да растем в здрава и грижовна среда, свободни и далеч от изкуствените ограничения на днешния дигитален свят. Можем само да се радваме, че сме имали такова детство!
За мен всички тези спомени са свързани с Бяла Черква – и не тази спомената в „Под игото“ на Вазов, а болярското градче в западната средна част на Великотърновска област, което аз от малка наричам „моето село“, защото там съм прекарала редица безгрижни детски лета. За разлика от тогава, сега се връщам там с едно носталгично чувство, но все пак с усмивка, че макар и в намален състав, все още има кой да ме посрещне на вратата. Това ме кара да искам да се връщам все по често там и да направя нещо полезно за родния край.
Реших да ви разкажа за Бяла черква, защото за първи път разгледах града като туристическа дестинация. Винаги съм знаела част от историята, от малка неведнъж съм минавала край музеите в града, но никога не бях ги посещавала. Наскоро този голям пропуск бе поправен и с много любов ще ви разкажа не само за тях, но и какво друго не трябва да пропускате да посетите.
За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през лято и зима!
*
Time2Travel: 10 забележителности в Катания, които да видим за 1 ден
Катания. Повече от прекрасно място. В следващите редове ще ви разкажа накратко за този хубав град. Избрахме Катания за място, на което да нощуваме и което да бъде наша отправна точка, а специално за града отделихме ден 1 от нашата сицилианска приказка.
Малко информация за Катания
Град Катания се намира на източния бряг на остров Сицилия, между градовете Месина и Сиракуза, в подножието на вулкана Етна – най-високият действащ вулкан в Европа. Вторият по големина град на острова, след Палермо. Градът е столица на провинцията, която носи същото име. Населението на Катания е приблизително 300 000 души.
Катания е основана през VIII в. пр. Хр. Морският град е разрушаван цели седем пъти от вулканични изригвания и земетресения. На територията, където днес е разположен града са живеели хора още през 13 в. пр. Хр. Местното племе сикули дало името на селището – Катания. Смята се, че името на града означава остър нож или друг остър предмет за разфасоване на месо, а също така служи за наименоване на неравна камениста повърхност. Това се аргументира с факта, че Катания е разположена близо до вулкана Етна. Преди векове Катания е била гръцка колония...
Катедралата Свети Никола
Тук ни доведе желанието да се изкачим върху купола, откъдето знаехме, че се открива невероятна гледка. Една от най-големите катедрали в цяла Сицилия. Цялата катедрала отвътре впечатлява със забележителна белота и някак празнота.
Но, ние взехме билети по 3 евро и след няколко минути изкачване по вити каменни стълби, подобни на тези в Дуомото във Флоренция се озовахме на върха на купола, откъдето се разкри невероятна гледка към целия град и към морето. Бе малко ветровито и не останахме задълго там, но умствено запечатахме всичко, което видяхме. Споделям и с вас гледкa от тук.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
Друми в думи: Талин: Старият град, морето и сините летни нощи
През втората половина на този май имахме прекрасната възможност да посетим Естония, да се доближим до един от северните народи – естонците – и да опознаем част от неговата култура чрез местата, които посетихме там. Прекарахме в Талин 4-5 дни, които се оказаха напълно достатъчни, за да се запознаем с основните забележителности в града, повечето от които разположени в центъра и Стария град, а и някои по-странични обекти.
Как се стига от София до Талин
Талин се намира на около 2 600 км северно от София, които, според мен, би било доста отегчаващо да се изминат с кола. Гугъла дава контролно време за път около 30 часа, без да се включват почивки.
За съжаление, директни полети между София и Талин все още няма. Най-добрите варианти за полет с една връзка са през Варшава, Франкфурт и Истанбул. Ние избрахме да пътуваме с полските авиолинии с трансфер през Варшава. По времето, по което ние планирахме посещението си в Естония, те бяха най-изгодни финансово, а и като времетраене на цялото пътуване. Е, на отиване ние си избрахме да поостанем 2 дни във Варшава, но това е една друга тема.
Да се разходим в Стария град!
Тук ще се опитам да ви потопя поне мислено в атмосферата на Талин и ще ви разкажа за най-интересните забележителности в старата част. Подредила съм ги в ред, който представлява своеобразен почти кръгов маршрут.
Старият град, място от световното културно наследство на ЮНЕСКО, е заобиколен от масивни крепостни стени с 20 съхранени отбранителни кули (в миналото са били 66), добре видими от различни места в центъра. На много от панорамните снимки по-долу ще виждате част от тях.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Itinerariumvitaе: Един ден в Исландия: остров Vigur
Всъщност статията за Vigur изпреварва останалите материали от пътуването ми до Исландия през 2017 година заради една скорошна новина, а именно, че островът е обявен за продажба от досегашните си собственици. Така че побързайте да го посетите, докато все още е толкова див и незастроен. Все пак се надявам, че държавата няма да позволи обликът му да се промени драстично, особено имайки предвид дивия живот на острова, който е и основната притегателна сила за посетителите му. Vigur е вторият по големина остров в залива на Исафьордур, дълъг 2 километра и широк 400 метра. Предполага се, че името Vigur означава „копие“, загатвайки за дългата и тясна форма на острова, въпреки че на староисландски прилагателното vígr е със значение „войнствен“. На острова се намират единствената вятърна мелница в Исландия, построена заедно с фермата в периода 1840-1860 година, както и най-малката пощенска станция в Европа. Друга забележителност е “Vigur Breiður“ – най-старата запазена дървена лодка в страната от 1800 година, която все още се използва. Задвижвана е от 8 гребци и е пример за почти изгубеното изкуство за строене на лодки от изхвърлен на брега дървен материал. През 17-и век един от обитателите на острова и вече несъществуващата ферма е богатият земевладелец Magnús Jónsson, известен с това, че събира исландски и чужди ръкописи и поръчва преписи на много от тях. Самият той преписва произведения, които иначе не биха оцелели до днес, а ръкописи от неговата колекция са изложени в кралските библиотеки в Копенхаген, Стокхолм и Лондон.
Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
*
TheLifeNomadik: Обратно в Канада
Мина един месец, откакто пристигнахме в Канада – обратно на сушата след повече от пет години непрекъснато плаване и живот на борда на легендарната „Фата Моргана“- 10-метров катамаран „Леопард“, построен в Южна Африка.
Сякаш излязохме от някакъв сън. Синя мечта, изпълнена с толкова много красиви места и хора. Сега всичко това е само спомен.
Полет от Нова Зеландия до Ванкувър означава, че от всичко, което притежаваме, успяхме да си донесем само три куфара по 21 кг. Те бяха пълни предимно със сувенири и мидички: пончо от Перу, одеяло от Боливия, зъб от Мегалодон от Нова Каледония, черни перли от Френска Полинезия и буркан „Манука“ мед от Нова Зеландия.
Да се върнем обратно в системата, се оказа изненадващо лесно и бързо, особено като знаем какво и как да правим. Излизането от системата бе много по-трудно …
Този изминал месец бяхме като във въртележка. Трябваше да си намерим кола, да си подновим канадските шофьорски книжки, застраховка на колата и медицински карти, да намерим къща под наем, след като обикаляхме по 6 къщи на ден в три различни града, да намерим мебели втора употреба за къщата и да ги пренесем един по един с колата или с ремарке под наем и да качим всичко (тежки дивани, легла, маси и т.н.) на горния етаж, да намерим училище за Мая в новия ни квартал и да я запишем, Иво да си намери работа и да мине всички процедури по кандидатстване и обучение и дори Иво имаше време да направи пътешествие с кола от Ванкувър до Монреал и обратно (общо 10 000 километра), за да вземе нашия син Вик, който дойде да живее с нас в красива Британска Колумбия!
Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.
*
LifeTasting: Перу за начинаещи
Перу е от дестинациите, за които всеки е чувал и които обичайно свързваме с Мачу Пикчу и езерото Титикака. Това поне беше моята представа за Перу, когато приятелката ми Светлана (неуморен пътешественик и експериментатор по душа) сложи идеята на масата. Тогава си казах: защо не? Никога не съм била в Южна Америка, чувала съм за наследството на инките и съм любопитна да го видя, обичам екзотични пътешествия и откриване на нови светове, а знам толкова малко за Перу. И решението беше взето: отиваме в Перу!
Как да стигнете:
Първото, което разбрахме за пътя до Перу е, че ще бъде дълъг :) Избрахме KLM с прекачване в Амстердам. Полетът до столицата Лима беше комфортен, доколкото може да бъде един 12 часов полет в икономична класа. И все пак, приемлива храна, хубави филми (лирическо отклонение: препоръчвам “Call me by your name” – ще ви накара да се замислите над много неща докато прекосявате океани и часови пояси), много адреналин от предстоящото приключение и достатъчно време да прочетете и ситния шрифт в пътеводителя.
Как да организирате:
Този път избрахме необичаен за нас подход: билетите купихме през българска агенция, а за организацията на пътешествието в Перу заложихме на перуанската Giardino Tours Peru и горещо ви ги препоръчвам. Контактът с тях е бърз (въпреки часовата разлика), лесен (през социалните канали) и много приятелски. Избрахме си един от стандартните им пакети, който допълнихме с още някои места, които искахме да видим. Ние пътувахме всеки ден и минахме огромни разстояния. Можете да заложите и на по-лежерен режим.
Не пропускайте пътешествията в блога Life Tasting.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
