Отвсякъде те заливат със съвети как да пътуваш сам и как трябва да се научиш да оценяваш самотата по пътя. Сякаш най-естественото нещо е да не бъдеш сам. Никой обаче не говори за това, колко трудно всъщност може да е пътуването с други хора. За желанието да останеш насаме със себе си, докато някой разпалено разказва историята на живота си; за непрестанното изискване да си в разговора, защото иначе те мислят за странен и дръпнат; за съобразяването с всяка чужда прищявка, настроение, желание... В свят, пълен с екстроверти, желаещи да споделят всеки миг с останалите, е все по-трудно да бъдеш интроверт. Ако ти си такъв и всичко това ти звучи познато, то тази статия е за теб.
За да оцелееш на път, споделен с други хора, са ти нужни само малко:
Търпение. Добре де, малко повече търпение. Търпение да чуеш болежките на седящата до теб старица или да понесеш крясъците на гимназистите в съседното купе. Търпение да изчакаш тези, които отново закъсняват и да не спиш, защото на другите още им се лудува. Откъде обаче да дойде това търпение? Дълбоко дишане? Медитация? Приемане всичко на шега? Опитай каквото и да е, все нещо ще сработи. Трудно е, но когато погледнеш на всичко като на игра или като на поредното приключение, нещата някак си се нареждат. А и не забравяй, че това не е завинаги – скоро пътуването ще свърши и едва ли би искал да си спомняш (само) за киселите и намусени моменти.
Слушалки. Музиката и книгите са най-добрите приятели на интроверта, особено във враждебната среда на многото други (непознати) хора. Слагането на слушалки си е невербален крясък към останалите, че не ти се общува с тях и предпочиташ да останеш в изолацията на собствените си мисли. А и слушалките неутрализират звука от прекалено силния говор на развеселените пътници или от вечно плачещото бебе в самолета, което, защо все така се получава, седи точно зад главата ти.
Писателски дух. Само помисли за историите, които после можеш да разкажеш. За образите, които можеш да попиеш и претвориш в думи. Характерен белег за интровертите е, че те предпочитат да наблюдават и слушат, вместо активно да участват в случващото се. Представи си, че си писател, тръгнал на „лов“ за случки и лица. А може би предпочиташ да играеш, като се превърнеш в съвършено друг човек – отворен към останалите, разговорлив и забавен. Само за тази вечер. Само за забавление. Само за да видиш какво е.
Минутки на изолация. Сутрин, преди другите още да са се събудили и преди денят да поеме в забързания си ход. Направи си чай или кафе, излез на терасата или дори навън на улицата. Или просто остани за малко в тихата обща стая насаме със себе си и мислите си. Или пък излез навън в свежото утро, за да купиш на другарчетата топли местни закуски. Или да потичаш. Всъщност каквото и да е – стига да си сам и да се заредиш с вътрешна енергия. Всеки интроверт знае тайните трикчета за надъхване всяка сутрин, за да премине успешно през поредния прекалено социалнонатоварен ден.
Позитивно отношение. Отношението е всичко. От начина, по който гледаме на света, зависи какъв ще бъде той в действителност за нас. Пътуването е прекрасно изживяване и не бива да позволяваш на когото и да било да го разваля. Всяка неслука е спомен, всяко ново запознанство – история, всяка преодоляна пречка – опит, всяко надмогване на интровертната ти същност – мъдрост. Ако пък пътуваш с още няколко екстроверта, какво по-хубаво от това! Те с радост биха вършили „мръсната работа“ за теб – те ще говорят с рецепционистите, ще купуват билетите, ще питат за посоката и ще общуват с досадните натрапници в хостела. Ти само ще потриваш доволно (и безмълвно) ръце и ще се чувстваш благословен, че имаш такива приятели.
Усмивки. Усмихвай се на всичко и всеки. Усмихвай се, когато усетиш, че хората наоколо те напрягат. Усмихвай се на непознати, усмихвай се, когато спътниците ти се усмихват. Дори вътрешно съвсем да не ти е до усмивки, външността може да залъже и самия теб. Доказано е, че дори фалшивата усмивка предизвиква отделяне на ендорфин - хормона на щастието, в тялото. Току-виж усмивката станала истинска, без дори да усетиш.
Разум. Често пътуването сам излиза по-скъпо, отколкото когато е споделено. И не говоря само за пари. Да обикаляш Европа с кола сам или да разделиш парите за бензин (а и шофьорското място) с още трима, така че да успеете да посетите повече места? Да си вземеш стая в хостел сам на цената на хотелска стая или да я споделиш с още 8 души, което обаче ще ти спести пари за още няколко дни път? Да хапнеш нещо набързо, да вечеряш сам в ресторант под странните погледи на другите или да си сготвите вечеря, която да споделите с хора от различни култури, които на свой ред да ви почерпят с нещо традиционно тяхно?
Желание за себеусъвършенстване. Зоната на комфорт за интроверта е това, което за другите е урок, който се учи цял живот - да бъдеш сам. Пътуването без други хора за него не е предизвикателство, а желана почивка. Той рядко открива нови неща за себе си, когато е сам, тъй като обикновено той вече е наясно с вътрешния си свят. Външният е този, който му създава проблеми. Пътуването с другите е истинско предизвикателство, което го изважда от зоната му на комфорт. Но ако се справиш с това изпитание (а няма как да не се справиш, никой не е умрял от интровертност), ще се почувстваш още по-пълноценен. Защото и ние сме хора. И ние обичаме човешката компания и често нарочно я търсим. Просто имаме по-нисък праг на търпимост и по-голяма нужда да оставаме насаме със себе си.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
