Добре дошли в Качестволандия – страната на суперкачеството и суперлативите! Всичко в тази страна изглежда като от далечното бъдеще, но всъщност това е нашето най-близко „утре“.
В „Качестволандия“ цялостната организация на живота е насочена към максималното му оптимизиране: работата, свободното време, взаимоотношенията се ръководят от безпогрешни алгоритми. Компютрите решават какво да купуваме, кого да обичаме, за кого да гласуваме. Така човечеството ще бъде предпазено от непоправими грешки! Но защо у Петер Безработния все повече се усилва чувството, че нещо не е наред? Ако системата е така перфектна, както я представят, защо има дронове, страдащи от страх от летене, и сексроботи, които се борят с ерекционни смущения? Защо машините все повече заприличват на човеци, а хората – на машини? Накъде се е запътил нашият дигитален свят?
Марк-Уве Клинг (р. 1982 г.) е един от най-оригиналните и успешни съвременни германски писатели. Следва философия и театрознание. От 2003 г. е чест гост на берлинските сцени като кабаретен артист, автор и изпълнител на песни, участник (и победител) в поетически слам. Книгата му „Качестволандия“ (QualityLand, 2017) се превръща в международен бестселър и е удостоена с годишната германска награда за най-добър научнофантастичен роман. През 2020 г. е издаден вторият том – QualityLand 2.0. „Качестволандия“ е поразително визионерска, плашеща, но забавна дистопична сатира в традицията на Кърт Вонегът, Дъглас Адамс и Джордж Оруел.
Марк-Уве Клинг - „Качестволандия“
ВЪВЕДЕНИЕ
„Ела при нас, където ще намериш само високо качество! Ела в Качестволандия!“
Ето че за първи път в живота си ти тръгваш към Качествоград... Вълнуваш ли се? Да? С право! Защото скоро ще влезеш в страната, която е толкова значима, че още с основаването си бележи началото на ново летоброене: качествовремето.
Тъй като все още не можеш да се ориентираш в Качестволандия, специално за теб ние събрахме малко въвеждаща информация. Две години преди основаването на Качествоград, което означава и две години преди качествовремето, имаше икономическа криза с толкова голям обхват, че хората я кръстиха кризата на века. Всъщност това беше вече третата „криза на века“ в рамките на едно десетилетие. Стреснато от паниката на пазарите, правителството се обърна за помощ към фирмените консултанти на „Биг Бизнес Консултинг“ – Big Business Consulting (BBC) и те решиха, че първото, което трябва да се направи, е да се даде ново име на страната. Старото било изтъркано и според проучванията вдъхновявало само националистите със закостенели възгледи и минимална покупателна сила. Освен това чрез преименуването щели да бъдат зачеркнати няколко неприятни исторически ангажименти. Така например в миналото армията на страната, хайде да си го кажем направо: беше попрекалила…
Фирмените консултанти възложиха на криейтив специалистите в Световната рекламна мрежа WeltWeiteWerbung (WWW) не само да измислят ново име на страната, но и да ù създадат нов имидж, нови герои, нова култура, казано накратко: нова национална идентичност. След известно време и доста вложени пари, след предложения и контрапредложения всички участници най-после се обединиха около днес прочутото в целия свят име, което така добре подхожда да застане на различни продукти зад „Made in“: Качестволандия. С голямо мнозинство парламентът гласува преименуването. Всъщност с „най-голямото“ мнозинство, тъй като новата национална идентичност стриктно забранява при степенуване да се използват положителна и сравнителна степен. Разрешена е само превъзходната. Следователно внимавай. Ако те попитат дали ти харесва в Качестволандия, не казвай, че Качестволандия е една особена страна. Тя не е особена. Тя е най-особената!
И градовете, които ще посетиш по време на пътешествието си, по-рано имаха други, незначителни имена. Сега те носят по-нови, по-хубави или, както биха казали в Качестволандия, най-новите и най-хубавите имена. На юг расте и се разширява индустриалният център Развитие, на север пулсира университетският град Прогрес, в средата процъфтява старият търговски метрополис Печалба и безспорно на върха е разположена столицата на свободния свят: Качествоград.
Дори и обитателите на Качестволандия са преименувани. Не биваше повече да са нормални, стандартни хора, а качествохора. Най-вече фамилиите им все още звучаха твърде средновековно и по никакъв начин не подхождаха на новата, ориентирана към прогреса идентичност на страната. А страна, пълна с Мюлер, Шнайдер и Вагнер, едва ли е достойна за мокрите сънища на който и да е хайтек инвеститор. Затова рекламната агенция реши занапред всяко момче да взима като фамилно име професията на баща си, а всяко момиче професията на майка си. Решаващ фактор е упражняваната професия в момента на акта на зачеване.
Пожелаваме ти незабравими преживявания в страната на Сабине Мехатрониката и Валтер Чистача, най-популярното рап дуо сред средната класа на нашето десетилетие. В страната на Скарлет Затворничката и нейния брат-близнак Роберт Надзирателя, непобедимите батълботове жокеи на века. В страната на Клаудия Суперстар, най-секси мацката на всички времена. В страната на Хенрик Инженера, най-богатия човек на света.
Добре дошъл в страната на суперлативите.
Добре дошъл в Качествоград!
Целувка
Петер Безработния се нахрани.
– Никой – казва той.
– Да, Петер? – пита Никой.
– Не ми се яде повече.
– Окей – отвръща Никой.
Никой е личният дигитален асистент на Петер. Сам избра името му, защото често имаше чувството, че няма никой до себе си. Никой не му помага. Никой не го слуша. Никой не говори с него. Никой не го наблюдава. Никой освен Никой. Никой, който вече почна да взима решенията вместо него. Понякога дори Петер си внушава, че Никой го харесва. Петер е на печалба от този асистент, той е „уинър“, тъй като Никой е WIN-асистент. WIN е съкращение на „What-I-Need“ или „ОтКаквоИмамНужда“, и отначало е било търсачка, в която доста сложно чрез езикови заповеди, а по-рано дори посредством клавиатура, са се поставяли различни въпроси. В същността си WIN продължава да е търсачка. Но вече не е необходимо да се поставят въпроси. WIN знае какво човек иска да знае. На Петер не му се налага да полага усилия, за да намери съответната информация. Съответната информация полага усилия, за да намери Петер. Никой беше предложил ресторанта, в който сега Петер седи заедно с приятелите си, след като предварително беше пресметнал предпочитанията на Петер и тези на приятелите му. Никой веднага беше поръчал подходящия за Петер бургер. „Най-добрите рециклирани месни бургери в Качествоград“ пише на салфетките. Въпреки това на Петер не му се усладиха. Вероятно причината е, че ресторантът е трябвало да отговаря не само на вкуса на Петер, но и да съответства на наличното в банковата му сметка.
– Късно стана – казва той на приятелите си. – Тръгвам си.
Отговорът е неясeн ропот.
Петер харесва приятелите си. Никой му ги намери. Но понякога, той не знае защо, просто се вкисва, като прекара по-дълго време с тях. Петер побутва встрани чинията, в която все още се намира повече от половината от неговия рециклиран бургер, и облича якето си. Никой иска сметката. Веднага я носят. Както в повечето ресторанти келнерът е човек, а не андроид. Днес машините могат толкова много неща, но все още не съумяват да пренесат една пълна чаша от А до Б, без да се окапят. Между другото хората са по-евтини. При тях няма разходи за покупка и поддръжка. А в гастрономическия бранш не се правят и разходи за заплати. Работи се за бакшиши. Андроидите не се навиват само на бакшиши.
– Как ще платите? – пита келнерът.
– Със сензорна целувка – отвръща Петер.
– Добре – съгласява се келнерът, прекарва пръст по таблета си, който в Качестволандия се нарича качествопад, след което качествопадът на Петер почва да вибрира.
Откакто бе въведена, сензорната целувка изключително бързо се наложи като разплащателно средство. Изследователи от КачествоКорп, концерна, който прави живота ти по-добър, откриха, че устните значително по-малко могат да бъдат фалшифицирани от пръстовия отпечатък и в този смисъл са по-сигурни. Но пък критиците твърдят, че съвсем не това е причината, а че КачествоКорп иска така да се получи по-силна емоционална връзка между клиентите и продуктите ѝ. Ако действително това е целта, то при Петер тя не беше постигната. Напълно безчувствено той допира устни и целува своя качествопад. Чрез втора целувка дава обичайния бакшиш от трийсет и два процента. След осемсекундно бездействие качествопадът застава в режим стендбай и дисплеят му почернява. Тъмното отражение на Петер го гледа глупаво. Невзрачно бяло лице. Не отвратително, но невзрачно. Толкова невзрачно, та понякога на Петер му се струва, че сам се бърка с някого друг. После има чувството, както сега, че от дисплея го гледа непознат човек.
Пред вратата вече го чака автомобил без шофьор. Никой го беше повикал.
– Здрасти, Петер – казва автомобилът. – Към вас ли?
– Да – отговаря Петер и се качва.
Без каквито и да е въпроси за пътя или за адреса автомобилът потегля. Познават се. Или поне автомобилът познава Петер. Името на автомобила се изписва на един дисплей. Казва се Карл.
– Хубаво време се е отворило, нали? – пита Карл.
– Изключи смолтока – казва Петер.
– Тогава, за да ви доставя удоволствие, ще пусна най-великите софтрок парчета на всички времена – казва автомобилът и включва музиката. От двайсет и три години Петер слуша софтрок. През целия си живот само това е слушал.
– Изключи го, моля – казва той.
– С най-голямо удоволствие – подчинява се автомобилът. – Да си призная, никак не е по вкуса ми.
– Така ли? – пита Петер. – Че тогава какво ти харесва?
– Ами като си пътувам сам, обикновено слушам индъстриъл – отговаря автомобилът. – Я, пусни нещо.
„Песента“, която веднага след това заехтява от тонколонките, подхожда твърде добре към лошото настроение на Петер.
– Музиката е окей – казва той на Карл след известно време. – Но би ли могъл да спреш да припяваш заедно с нея?
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
