Дивата джунгла е една от малкото места, на които все още можете да се почувствате като откривател или като епичен приключенец. Ако пък искате да съчетаете тези вълнения с наблюдение на орангутани и да оставите благоприятна следа след себе си, това пътуване е точно за вас.
Oрангутаните са човекоподобни маймуни, с които делим 97% от ДНК-то си. Името им идва от индонезийските думи „orang“ – „човек“ и “hutan” – „гора“. А сега, горските хора се нуждаят от нашия интерес към тях.
Когато видите как рижите ни събратя контактуват, отглеждат децата си и изграждат общностите си, няма как да не забележите приликите помежду ни. Но за да се случи това, трябва да ги посетите в естествената им среда. Все пак, никой не е себе си зад решетки. Орангутаните живеят само на 2 места по света – джунглите на Борнео (Индонезия, Малайзия) и Суматра (Индонезия).
Въпреки оскъдицата на орангутани по света, бях изправена пред сериозни колебания, когато опитвах да реша в коя точка ще е най-добре да ги посетя. Множество проучвания, заедно с чистия късмет, ми помогнаха да улуча две от най-добрите места, на които можете да срещнете тези впечатляващи същества.
Избрах джунглите на Борнео и бях щедро възнаградена с неповторими преживявания. В сравнение с дестинации като Бали, Борнео е сравнително непопулярно сред туристите. Само че в момента, в който кракът ви стъпи там, вече помагате на орангутаните, защото показвате, че има интерес към тях и е важно да бъдат опазвани.
Пематанг Гадунг, провинция Кетапанг, о. Калимантан
Ако сте от хората, за които любовта към животните и ходенето в зоопарка са несъвместими, това място е точно за вас. Дори все още не се е появило в пътеводителите. Пейзажът може да е напълно лишен от немски и американски баби на борда на лъскави яхти, но затова пък други видове изобилстват. Тук можете да наблюдавате великите рижи примати, както и дългоноси маймуни (които живеят единствено в джунглите на Борнео), десетки видове птици и влечуги. През сухия сезон дори можете да се срещнете очи в очи с алигатори.
Това място далеч не е просто някаква си гора с маймуни. Пематанг Гадунг е живото олицетворение на надеждата. Тук хората и природата не враждуват. Благодарение на неправителствената организация International Animal Rescue, е постигнат крехък баланс, за който останалата част от Индонезия не просто плаче, а вие от болка.
Дъждовните гори на Борнео, известни още като Дробовете на Земята, са буквално незаменим природен ресурс. Тъй като филтрират въздуха ни, дърветата в тази местност събират огромни количества въглероден диоксид в стволовете си. Когато биват изсичани, или още по-лошо – опожарявани, задушаващите газове се отприщват в атмосферата и водят до неблагоприятни последици за нас, хората, и всички останали същества. Или поне за тези, които си падат да дишат.
Идеята да пазим дъждовните гори изглежда напълно очевидна и логична, но въпреки това на практика се случва точно обратното. Именно това е мястото, където плантациите за палмово масло израстват като гъби. Разбира се, за да се направи място за тях и приходите, които носят на своите конгломерати, трябва все нещо да се жертва. Какво е то? Много просто – дъждовните гори, земята и прехраната на местните хора, чистият въздух на всички ни, свободата и животът на орангутаните.
Заради главозамайващата корупция в Индонезия, в съвкупност с липсата на образование, много села стават лесна мишена за изнудване и големите палмови компании получават своето. В замяна, местните остават с празни ръце. Повечето хора тук имат знания и умения, единствено свързани с това да събират и отглеждат даровете на земята. Когато останат без земя, остават и без прехрана.
От друга страна, естествената среда на орангутаните е крехка, те живеят само в короните на дърветата и раждат малките си веднъж на 8 години. Когато джунглите биват подпалвани, за да се разчисти място за плантации, орангутаните не само губят домовете си, но и буквално изгарят живи. Косата им (приматите имат коса, не козина) съдържа много мазнина и е изключително запалима. Така, орангутаните лесно се хващат в огнения капан.
За да прекратят тази порочна практика, от International Animal Rescue решават да ударят рамо на хората от Пематанг Гадунг, да им помогнат да запазят земята си и да им покажат как могат да живеят по-добре, ако пазят природата в дългосрочен план, вместо да я унищожат за ден.
Благодарение на социалните и природозащитни програми на НПО-то, сега можете да посетите селото, да станете част от бита и трапезата на местните, а след това да се отправите на епично пътешествие по Голямата река.
Вътрешният ми Индиана Джоунс запя и затанцува, докато седях на носа на дървената ни лодка, с крака провесени през борда, и изпивах с очи девствената джунгла наоколо. Когато реката стана твърде тясна, се прехвърлихме на мъничко кану, което ближеше повърхността на водата, докато ние се мъчехме да балансираме. Крайната дестинация е лагерът на International Animal Rescue – наколна къща, насред реката, обградена от гъста тропическа растителност.
Струва ми се, че съзнанието ми винаги ще пази образа за дървената къщичка, която изникна пред нас. Тази проста структура, която 5-ма души са издигнали за 10 дни, ми се видя като най- съвършеното място. Какво, като единствените условия са груби талпи, когато сърцето ти се разтваря, за да поеме целия свят?
Оттук направихме няколко похода. Газехме до кръста в мочурливата река, докато първите пристъпи на дъждовния сезон също не ни прощаваха. Ако искате да видите орангутани и други местни обитатели в истински дива, неподправена среда, то трябва да знаете, че гаранции няма. Нито за комфорта ви, нито за това, какво и кога ще срещнете. Свободните орангутани се страхуват от хората, така че е цял късмет да ги зърнете за повече от няколко мига. Но точно защото са толкова желани и отрудени, тези моменти носят огромен заряд. Сърцето заплашва да разкъса гръдния кош от вълнение, докато дъхът ви секва и всичко, което изпитвате, е щастие. Благодарни сте на природата, че ни е дала братовчеди и че има останали няколко кътчета по света, където те все още живеят на спокойствие.
Освен орангутани, джунглата и мангровите гори ни дадоха досег с какви ли не екзотични създания, включително веселите дългоноси маймуни. Тези смешни същества живеят на сплотени семейства и се премятат с лекота сред короните на дърветата, въпреки почти човешкия си размер.
Докато обикаляхме реките и джунглите наоколо, местните ни водачи също реагираха с вълнението на малки деца, щом забележехме някой интерес вид, а орангутаните предизвикваха групов фурор. От International Animal Rescue ни разказах, че до скоро съвсем не е било така. Сега, когато местните виждат, че туристите се интересуват от природата, а и че могат да печелят от това, в тях се култивира интерес към естествената среда. Именно затова е толкова важно, като пътешественици, да не пропускаме тези райони. Чуждестранните посетители са мощен стимул за опазване на джунглите в Борнео.
За да видите орангутани, в естествената им среда, не е задължително да минавате през джунглите с мачете и да спите върху дървения под на наколна къща. Ако предпочитате по-спокойни и комфортни приключения, можете да си спретнете 5-звездно пътешествие, на борда на яхта, в други части на Борнео. За този вид пътуване и паркът Таман Путинг, скоро ще намерите статия в Contrabond Blog.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
