Вместо да ви даваме съвети, ще ви разкажем истинска история, която може да е полезна на всеки, който говори добре език и се чувства свободен да се впусне в авантюра. Разказът е на американката Ерин Ръбъри (Erin Rubbery) и е публикуван в блога й.
С наближаването на завършването ми през май 2008 г. не знаех какво да правя. Не исках веднага да се впускам в преследването на кариера. В кафенето на университета се роди една щура идея: да преподавам английски език в чужбина.
Не зная как точно избрах Южна Корея – вероятно защото исках да обиколя Азия, а там е евтино. Освен това повечето училища в Азия не изискват сертификат за езика (както е в Европа), а само свободното му владеене и желание да се преместите в нова страна. Много от училищата с преподаване на английски предлагат високи заплати на чуждестранните учители (като за стандарта на страната), а някои покриват и самолетен билет, квартира, та дори и три хранения на ден.
Да се преместя в Корея беше едно от най-плашещите неща, които съм правила в живота си. Както и едно от най-смелите ми решения. Аз бях от онези деца, които мразят летните лагери, а да се преместя на 11 000 км за цяла една година изглеждаше просто ужасяващо.
В крайна сметка избрах да преподавам в детски лагер, където децата идваха за ден или седмица, за да говорят английски, докато се занимават с игри и уроци.
Да преподавам чужд език в чужбина беше невероятно преживяване за мен. Научих се да чета корейската азбука, открих нови приятели от цял свят, виждах как английският на децата се подобрява с всеки изминал ден и опознах една държава, за която знаех само, че е част от Войната в Корея.
А как успях да пътувам толкова дълго с минимален бюджет?
Първо, като преподавах една година в Южна Корея, опознах самата Корея. Освен това имах ваканция от две седмици, които прекарах в Тайланд – спейки в колиба без климатик на плажа и ядейки пад тай за 1 долар от уличен търговец. Отделих една седмица на Филипините и някак си успях да отида до Сидни за седмица. И без да спестявам кой знае колко стриктно, след години се върнах в Щатите с достатъчно спестявания, за да отида на двуседмично пътешествие до Австралия и Нова Зеландия.
След това си намерих „истинска работа“ и станах част от американската работна ръка. Но не се спрях да пътувам. Участвах в изграждането на училище в Никарагуа, видях залези и дъги в Шотландия, ходих по Великата китайска стена, обиколих невероятни национални паркове в САЩ и посетих приятели от единия до другия бряг.
Накратко: можете да го направите. Много хора казват „Ще ми се да пътувам повече“. А те могат – единствено трябва да излязат от зоната си на комфорт. Силно препоръчвам да поживеете в чужбина за малко. Ако е невъзможно, потърсете варианти да се потопите в непозната за вас култура дори и за кратко – като например да замените all inclusive курорта с настаняване в къща за гости, или да научите чужд език, за да можете да си говорите с местните хора. Страх ви е? Естествено. Но си струва.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!