Възможно ли е да пътувате 52 уикенда годишно, при това без да се налага в края на годината да обявите фалит и да разпродадете движимо, недвижимо имущество, кучета, котки и деца?
Има толкова много интересни фестивали, карнавали, горски пътеки, хижи, плажове, нощи на музеите, скални гъби и интересни селца, че някой път в събота сутрин ми се иска да тръгна в три посоки едновременно. Надявам се в най-скоро време да се приложат законодателни промени и денонощията на съботата и неделята да бъдат увеличени на далеч по-приемливите 48 часа вместо 24. А като погледна картата на света, дето виси на стената ми, направо ми се реве. Животът няма да ми стигне да видя всичко, което искам, къде ти уикендът!
И така, започна едногодишен експеримент, който се опита да установи дали е възможно да се пътува всеки божи уикенд без това да доведе до трайна финансова несъстоятелност.
Отговорът: Възможно е - при наличието на следните условия:
Зависи какво броите за „пътуване“
Защото ако хитреете и пикниците не ги броите, няма да стане. И разходките сред природата се броят. И екопътеките. И даже ако прекарате цял един ден да търсите интересни местенца из собствения си квартал и попаднете на изоставена къща с огромен двор, пълен с парчета от статуи, невероятно тематично кафене и неподозирана досега улица с 8 еднакви къщи с тъмнозелени капаци за прозорци - да, и това се брои!
Мислете глобално, действайте локално
Или не прекалявайте с далечните дестинации, за да не се наложи да се откажете даже и от най-близките. Имате приятели в чужбина? Отидете им на гости, откога ви канят! А с техните разкази и поглед отвътре, ще можете да усетите много по-автентично мястото.
Зависи от приоритетите ви
Хората имат различни приоритети. През изминалата година установих, че ако за някого е важно да си купи нов телефон или радио за колата (радиото за кола, разбира се, е от най-висока пътешественическа важност, но не е нужно да се подменя, докато не се развали), то този същият човек вероятно ще отговори на поканата ми за уикенд пътуване с „Може, ама на заплата“. Предполага се, че до тази част на статията са стигнали само хора, за които пътуването е нещо повече от страст. Обикновено тези хора нямат последен модел телефон, не са си сменяли компютъра от 6 години (защото още си работи, какво да му сменям?). Често пътуват на стоп, но не е задължително. Просто приоритетите, според които разпределят парите си, са други.
Не забравяйте близката чужбина
Живеете в София? Сърбия ви е на 56 км. Южна България? Гърция и Турция са на една ръка разстояние. Северна? Ей ви я Румъния. Напълнете колата с приятели и вижте какво става от другата страна на границата, дори и за един следобед време.
Нощувките не са задължителни
Отидете в събота на разходка в околностите на града, а в неделя посетете местен фестивал на 3-лева-билет-за-влак разстояние. Нощувката е по желание на клиента. А ако сте любители на къмпинга и при подходящи метеорологични условия – е на палатка. Или (вариант на един по-ранен съвет) – отидете на гости на приятел. За какво са приятелите, ако не да им се изтърсите от нищото, да направите огромна кана мохито и да си поприказвате, както отдавна не сте го правили!
Информирайте се
Разровете се и открийте стотиците, може би и хиляди интересни места, които се намират на по-малко от 20 км от прага на дома ви, а вие не сте и чували за тях! Така пътят ви ще е малко, може да отидете и с колело, и с градски транспорт, раницата ви ще е пълна със сандвичи за пикник, а вълнението от откривателството не може да се сравни с нищо. Потърсете дестинации в България, вижте интересните събития, които предстоят, следете предстоящите събития този уикенд.
Финални думи
Не съм правила изчисления в пари (но не съм похарчила повече, отколкото имам) и посетих за последните 12 месеца Сърбия (два пъти, веднъж на летен пикник на Власинското езеро и веднъж на Нова година), ферма за щрауси, Дряново, няколко фестивала в Пловдив, Париж, няколко манастира, Българското Черноморие от Тюленово и Дуранкулак до Синеморец, гайдарското надсвирване в Гела, съборът в Земен, Бузлуджа, Перник и околности, няколко родопски села, няколко пирински села, Македония, Косово, карнавалът в Ксанти (Гърция), няколко планински прехода... Няма да изброявам всичко. Някъде ни подслониха приятели, някъде се возихме на стоп, на повечето места - с вярната стара кола, известна с прякора си Куршума, тук-там с влак или автобус.
И още нещо важно: Пътуването всеки уикенд не трябва да е самоцел, а приятно прекарване. И не е казано, че трябва да е всеки уикенд. Експериментът доказа, че е възможно, а вие дали ще прилагате, си е ваша работа.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
