Защо всяко едно пътешествие е уникално и не бива да бъде забравено ни разказва Краси Динева от Fit&Well
Да пътуваш значи... да живееш. И на практика: да търсиш, да научаваш, да се изненадваш, да обичаш, да споделяш. О, да! Обожавам пътешествията и се старая да си ги причинявам колкото е възможно по-често.
Нещо повече, опитвам се да помня всяко приключение с всичките му уникални случки, хора и места. Снимките много помагат в тази задача. Но, уви, не са достатъчни.
Затова често прибягвам до следните трикове, които ми позволяват да "консервирам" спомена:
1. Водя си дневник на пътешественика, но не по време на самото пътуване, а непосредствено след като то приключи. Сядам и събирам в една тетрадка всичките си, все още достатъчно силни, впечатления. Буквално ги изливам върху белия лист на един дъх, без редакция. В натурален вид. А когато мине известно време (и усещам, че постепенно започвам да забравям), отварям дневника и се връщам отново там. Сякаш е било вчера!
2. Докато пътувам, запаметявам в съзнанието си различни песни, които са звучали в определени моменти от пътешествието ми. Така, щом ми домъчнее за някоя дестинация, слушам именно тези парчета - те ми носят тонове емоция и добро настроение.
3. Готвя. Точно така. Определени ястия, характерни за региона (държавата), който (която) съм посетила, веднага ми припомнят къде съм била и какво съм правила. Неизбежно е: спомените започват да ме спохождат един по един, по-силни отвсякога.
4. Събирам камъчета, шишарки и прочее елементи от посетените кътчета. Нареждам въпросните късметчета на видно място у дома. Целта е да ги виждам добре, когато минавам покрай тях. И, да, с усмивка се сещам откъде съм си ги "откраднала".
Ей такива работи... Вие как увековечавате пътуванията си?
