Нумизматиката е наука, която се занимава с изучаването на монетите и платежните средства изобщо. Тя е част от науката археология. Буквално преведена самата дума означава „наука за монетите“. Обект на тази доста интересна наука са и значки, банкноти, ордени, медали и други подобни. Под нумизматика се разбира и хобито, което доста хора по света имат – колекционаирането на редки монети, които имат историческа и археологическа значимост.
Нумизматиката, като много други науки е търпяла различни промени през вековете. Развивала се е на различни етапи, докато стигне до сегашния си вид, който познаваме в нашето съвремие. Търговията с редки монети е една от най-често срещаните що се отнася до редки предмети и за съжаление много често се откриват и фалшификати, които понякога доста трудно могат да се различат от оригинала.
Нумизматиката е добре позната още от Римската империя, но едва през 20 век започва да се разглежда като наука, която обхваща своите изследвания, както в теоретичен, така и исторически аспект. Първата точка от тази наука се отнася до изучаването на номенклатурата, основите на класификацията на монетите.
Съществува и терминът екзонумия, който се счита за част от нумизматичната наука, тъй като не само изучава валути, но и други форми на пари като кредитни карти, чекове, бонуси и др. Проучването обхваща използването му, историята, географията, икономиката, наред с други точки. За това е по правилно да се каже, че нумизматиката изучава не само валутите и монетите, но различни други форми на парите .
САЩ е държавата, в която това хоби като, че ли е най-разпространено. Хобито нумизматика е наистина много популярно в тази част на света. Най-търсените и най-ценни монети в цял свят са тези, които са сечени по време на Римската империя. Те са доста редки и държат висока цена, която обаче е без значение за истинските колекционери.
В България това хоби, наречено нумизматика все още не е толкова разпространено и съответно сравнително по-редките монети могат доста по-лесно да се намерят. Най-редките български монети се оказва, че са сребърните монети от 1916 година, които са разпространени много малко като средство за плащане, а останалите за съжаление са претопени.
Предполага се, че първото свидетелство за появата на думата нумизматика датира от 1829 г. и идва от прилагателното нумизматични, като преводът му буквално означава „на монети“. Предполага се, че думата може да има латински и гръцки корени, като от гръцки в превод думата номизма означава „текуща монета“.
Изследването на монетите, които са подобни на символни монети и медали се нарича с термина „екзонумия“.
Колекционерите и още дилърите на ценни и редки монети се наричат с понятието нумизмати, което идва от самата наука – нумизматика. Те освен, че колекционират и продават ценни монети, те се интересуват от тяхната история, произход, както и от пътя, който са изминали от първия си собственик. Под нумизмати се разбират истинските ценители на редките монети, а не само тези, които ги препродават само с цел печалба.
По света има множество интересни и редки колекции с монети, които са изложени в различни музеи, галерии или банки. В България има подобна колекция, която се намира в София в Музея на Българската народна банка.
Нумизматиката освен хоби е и цяла наука, и има доста учени, които се занимават с изучаването на монетите и тяхната история. Повечето учени нумизмати се занимават освен с нумизматика и с история, археология и други съпътстващи тази наука направления.
В световен мащаб има над 50 награди, които се връчват периодично на различни нумизмати за техните колекции или принос към нумизматичната наука.
Каква обаче е разликата между колекционер и нумизматист? Колекционерите са тези, които се интересуват само и единствено от стойността на монетата, докато истинските нумизматисти в повечето случаи, се вълнуват от произхода и всичко свързано с историята на дадена монета. Повечето пъти нумизматистите са и историци, археолози или друг тип учени и изследователи. За тях е ценна не толкова стойността на самата монета, макар, че е важна за да бъде обект на нумизматиката, но по-скоро те искат да знаят пътят, който дадената монета е изминала, къде е сечена, с какви техники от кого или поне под владението на кой владетел, колко е рядка, колко подобни монети има в световен мащаб и други подобни.
Както вече споменах в много галерии и музеи по света има колекции от редки монети, които дори имат собствена обособена зала. В България интерес представлява залата „Нумизматика“ в Националния исторически музей. В нея се откриват доста интересни и редки монети от различни епохи, които свидетелстват за това, че въпреки малката си територия, нашата страна е богата на ценни монети.
Често на монетите, които са открити по нашите земи се виждат изображения и надписи, които носят ценна информация за времето, през което са сечени и използвани, а това е доста ценно от гледна точка на археологията и историята на България.
Преди появата на същинските монети, като основно разменно средство в тракийските земи (VI – V в. пр. Хр.) за търговски цели, траките са използвали различни метални форми на пари, които са имали доста различен вид. Това са т. нар. „домонетни форми на пари“.
През II – I в. пр. Хр. в земите на траките започват да навлизат сребърните денари на Римската република.
Оказва се, че византийските монети са най-масово разпространените и използваните чуждестранни средновековни монети, които са циркулирали по българските земи през периода VI – XIV в.
Намират се както единични монети, така и цели съкровища. Българското средновековно монетосечене датира от края на XII в. Българските владетели секат монети, които са изработени най-вече от сребро и мед. Между тях има много видове с оригинални изображения, от които си личи майсторството на този, който ги е изработил. Разцветът на българското средновековно монетно производство е през XIV в. при царете Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
