Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в него – Бистришко бранище и Торфено бранище. Бистришко бранище по-късно получава и статут на биосферен резерват и е един от 16-те подбни резервата от системата на биосферните резервати в България.
Планината Витоша се простира върху огромна площ от над 300 кв. километра. На северозапад Владайската седловина и р. Владайска я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийската котловина; на изток р. Искър – от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на р. Ведена – от планината Плана. Бука – Преслапската седловина на юг – от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива й с р. Клисурата (Суха). По-нататък границата следи р. Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до с. Боснек, а след това поречието на р. Струма и язовир “Студена”. На запад Витоша стига чак до Пернишката котловина.
Първенецът на Витоша е Черни връх със своите 2290 метра надморска височина и се причислява към един от най- изкачваните върхове в България, поради неговата лесна достъпност и доста приятен и лежерен маршрут до върха.
Планината е дом на няколко резервата, водопади, реки, манастир, църква и множесътво хижи, които са я оформили като една от най-посещаваните планини у нас. Развитието и като туристическа дестинация постоянно се променя и надгражда.
По своята геология Витоша е уникална и се различава от останалите планини у нас. Тя е единствената куполообразна. Намира се между Стара планина, Рило-Родопския масив и Средногорието.
От геоложка гледна точка строежът на Витоша е много интересен. В сърцевината си представлява мощен сиенитов плутон вместен сред андезити, брекчи и туфи. Има предположения, че планината е застинал вулкан, но тъй като последното му предполагаемо изригване е било толкова отдавна, въпросът все още остава спорен и отворен.
В геоложко отношение планината е срванително млада. За нея са характерни каменните реки, които е грешно да се наричат морени, защото за да се образуват морени, надморската височина трябва да е по-голяма и да има постоянни ледници на тези места. За това е по-правилно тези образувания да се наричат каменни реки.
В планината има множество водни източници – реки, езера, водопади, но единствената река, която извира от нея е река Струма. Тя тече на юг, като преминава през България и Гърция, и се влива в Бяло море.
Във Витоша има повече от 40 хижи, заслони и хотели. Най-голямата е Алеко, от която тръгва един от маршрутите за Черни връх.
Хижата е кръстена на писателят Алеко Константинов може да се каже, че е основател на масовото туристическо движение у нас с първия поход на много хора и то към Черни връх. В похода е учствал дори Иван Вазов. Това събитие се случва на 27 август 1895 г. в този поход участват над 300 души.
Множество сведения сочат, че Алеко Константинов редовно е ходил пеша от Борисовата градина до Черни връх.
Освен Черни връх, който е най-висок връх на Витоша и е част от 100-те национални обекта на Булгария и друг много посещаван обект, както от българи, така и от чужденци се намира в полите на планината от към квартал Бояна. Това е Боянската църква.
Боянската църква е уникална по своя вид и то главно заради стенописите в нея, които са приписвани на т.нар. „Боянски майстор“, който в последствие се разбира и предполага, че не е един, а няколко. Църквата е под егидата на ЮНЕСКО.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
