Различният поглед от Витоша
Колкото и позната на всички (особено на столичните туристи!) да е Витоша, колкото и малка по площ да изглежда на фона на другите високи български планини, все пак на нейна територия има места, които са достатъчно забележителни и интересни, и в същото време – изолирани подобно на самотни острови сред морето от посетители, поглъщащо най-популярните дестинации по планинските склонове над София. Не всички възприемат идеята да се качат на Витоша, за да подишат чист въздух и да отдъхнат, а всъщност да се окажат сред толкова себеподобни, колкото може да предложи и кой да е градски булевард. За тези туристи споменаването на „Алеко”, Златните мостове, а дори и на Черни връх е равнозначно на моментална смяна на курса – в посока към някое по-спокойно и далечно място. А такава една драстична промяна на плана съвсем не е необходима! Особено при положение, че Витоша винаги е близо, винаги е красива, и винаги има поне по едно кътче, подходящо за всеки.
Изкачването на връх Ярловски Купен в югоизточната част на планината дава всичко, което може да се очаква от един преход по високото – спокойствие, тишина, чудесни гледки и физическо натоварване, носещо съответното удовлетворение след себе си. Върхът е висок 2173 м и е наречен така на името на село Ярлово, разположено по южните склонове на Витоша. Въпреки името си обаче, в действителност Ярловски Купен се намира по-близо и е по-удобен за изкачване от село Железница, което отстои на почти 20 км от София. До него има хубав асфалтов път, а при липса на лично превозно средство спокойно могат да се използват автобусните линии с номера 69, 70 и 98 от мрежата на столичния градски транспорт.
Маршрутите, по които може да бъде изкачен върхът, не са особено тежки. Единствено подножието на планината откъм Железница би могло да поизпоти ентусиастите, но с умерено темпо и повечко почивки, достигането до целта не би трябвало да е проблем. Трасето, което създава най-малко трудности с ориентирането, започва от центъра на Железница – там, където е крайната спирка на автобусна линия 98. Следва се синята лентова маркировка по пътеката от селото до Черни връх. Има и зимна маркировка във вид на метални колове. През крайречни поляни, гора и накрая през открити ливади, за около два часа се достига до учебна база „Академик” на Националната спортна академия (хижа „Физкултурник”). Тук свършва и най-стръмната и трудна част от изкачването. Приблизително на час след учебната база пътеката засича идващия от лявата страна маршрут от седловината Бука преслап към Черни връх. Той е обозначен също с метални колове, както и с червена лентова маркировка.
За достигане до Ярловски Купен е нужно да се поеме именно по този маршрут вляво, тоест – изоставя се досегашната посока към Черни връх и вече се следва червената маркировка. До търсения връх остава по-малко от час ходене по почти напълно равен терен. Пътеката минава покрай чешма и след няколко широки завоя достига околността на Ярловски Купен. Върхът е каменист, с приблизително пирамидална форма, а горе е поставена малка метална кутия. Малко преди него пътеката се разделя – дясното отклонение с червената маркировка продължава към седловината Бука преслап (между Витоша и Верила), а лявото слиза към село Ярлово и преминава точно до Ярловски Купен, който остава вдясно. Маркировката по второто отклонение е жълта.
При ясно време от върха се разкрива красива панорама към билата на Рила, разположена отвъд Самоковското поле. Разпознават се повечето върхове от Мальовишкия дял, Отовишки връх в района на Седемте езера, а също и първенецът Мусала с неговите съседи в най-високата част на тази планина. В обратна посока Ярловски Купен предлага нов и различен поглед към Черни връх, а като се добави и спокойствието, което цари наоколо – става ясно защо си струва да се отдели един ден за разходка в района.
Непосредствено до самия връх, от маркираната с жълто пътека, вляво се отделя друга - обозначена със син цвят. За около час по нея се слиза до заслон „Синята стрела” над Железница – отличен вариант за връщане в изходната точка. Слизането от заслона до селото отнема близо час и половина. В началото се върви по черен път, а впоследствие при всеки срещнат кръстопът се запазва посока надолу и вляво. Теренът става доста стръмен и накрая се излиза на десния бряг на реката, която тече над Железница, близо до място с обособени кътове за отдих – пейки и беседки. Реката се пресича по дървено мостче и се излиза отново на маркираната със синьо пътека между Железница и Черни връх. Така кръгът се затваря и скоро преходът завършва в центъра на селото – там, откъдето започва.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
