Левият крак пред десния, после десният отпред. И още една стъпка, и още една. А то си пече ли, пече. Сигурно е 40 градуса на сянка. Още една крачка. И все нагоре. Няма край този баир.
Още първия ден по Камино видяхме зор. Така е, като тръгнахме в 10 часа сутринта.
Навсякъде хората потеглят по съмване – към 6 часа. По-нататък и ние поправихме тази грешка и като по часовник започвахме в 6 – 6 и нещо. Просто иначе не се върви по жегата.
С изключение на първите три дни, си бяхме изградили режим от по 8-9 часа на ден с почивките. Тръгнеш рано, изминеш доволно количество километри по хладното, спреш да починеш, хапнеш и то станало обяд. Оттам вече започваш да се оглеждаш за алберге (местното наименование на хостелите, които подслоняват пилигримите). Болшинството хора по пътя изминават по 20-30 км на ден. Ние успявахме да направим по 30. Даже един ден изминахме 40, но си беше доста тежко.
Като спреш в албергето, също си има рутина – душ, пране, дрямка. После привечер излизаш да се разходиш из града/селото и евентуално да напазаруваш продукти за вечерята. А към 10 часа вечерта се гасят лампите и така до другата сутрин, когато към 6 албергето почва да се изпразва.
Та за първия ден – всяко начало е тежко, но Навара е красиво място. Доста хълмове, още повече поля и ниви и, разбира се, красиви селца, които не са мръднали от Средновековието насам.
Първия ден след Памплона трябваше да изкачим еди особено висок хълм, от който се откриваше великолепна панорамна гледка. Там е и едно от известните места по пътя, където е изобразена процесия от пилигрими на път за Сантяго (виж снимката). Също така има и стрелки с посочени километри до големите градове из света. За жалост, София не фигуририраше на табелите.
Него ден пристигнахме в градчето Пуенте ла Рейна, където се насладихме на средновековен мост над реката. Заслужава си да се отбележи. В общи линии фотогеничните места по пътя се свеждат до църквата (даже и най-малките градчета имат прекрасни църкви), моста (ако селцето е на река), паметниците на пилигрими (срещат се доста често) и стрелките за обозначаване на посоката към Сантяго де Компостела. Навсякъде има ясни обозначения с посоките.
А начините на обозначаване са интересни. Универсален знак за Камино де Сантяго е мидичката. Срещат се под всякакви форми и цветове. Аз ги снимам и накрая ще си направя цял албум с различни мидички. Друг отличителен знак е жълтата стрелка.
До малко след Понферада не ни се беше случвало да се загубим. Но за това ще пиша после. Така като гледам, и без това трябва да приключвам с разказчето, че на червените цифри ми показват, че ми остават три минути, а след мен чакат още хора за компютъра.
Но така е по пътя – никой няма време за техника – и без това не е нито времето, нито мястото за това. Аз отивам да си лягам, че утре в 6 часа път ме чака.
Следете цялото пътешествие на Ивайло по Камино де Сантяго.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
