Падам отвисоко, от нажежените скали над Сливен, където краката ми танцуваха по нежните треви и боцкащите камъчета. Изглед на орел, полет над стотици животи, а аз там горе.
Намирам се на Карандила, на около 1000 метра над морето и още толкова в небето. Местността е част от Природен парк „Сините камъни” в Сливенския балкан и само на 20-минутен полет с лифт от края на града. Стъпваш по въздуха и вдишваш зеленото на дъбовете.
Карандила е закътано в Балкана късче от рая – планини, езера и гори се ширят едни подир други и се надпреварват кой е по-красив, зелен и уханен. Уикендът там се брои за столетие, защото енергията, която събираш, е нескончаема.
Карандила дава усещане за една друга България, в която няма фасове, пластмаса, трафик и тежка пот. Там си лек и витален, изпълнен с енергия да притеглиш слънцето. Тръгваш по тъмно, протягаш ръце и той идва. Горящ, туптящ, неземно красив.
Запазен е тихият живот, простата храна и дългите разходки. Не очаквай засукано меню, лукс и водна аеробика. Ще намериш шопска салата, изворна вода и голяма поляна. Прелестите на мястото са извън хотела. На езерото, на „края на света” или в пекарната с топъл хляб.
Единствено невписващи се в пейзажа са гладно лаещите кучета, някои свободно пуснати да бранят имотите на стопаните си.
Често няма никой, ходиш гол, а гората те пази и топли. Понякога млъкваш, за да чуеш кълвач. Или просто да си помълчиш. Намираш извор, мокриш устни, чертаеш по прашното лице.
После сутрешно мълчание, последни дълбоки дъхове и пак надолу. За да се срещнем отново след време.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
