Ненапразно Карнак означава „място, където има планини от камъни”. В тази част на Франция извират камъни, а с тях и легенди.
Мегалитно царство
Алеите в Карнак са разположени в департамента Морбиан, Бретан (Франция). Тази изключителна мегалитна местност се състои от около 4000 изправени камъка - менхири или долмени – и се разделя на няколко алеи. Нещо любопитно се набива на очи: във всяка алея менхирите са подредени по големина в низходящ ред. Камъните тежат средно от 1 до 2 тона, но има и много по-тежки.
Легенди за камъните
Защо всички тези изправени камъни са старателно подредени, и то в низходящ ред? Много легенди се опитват да разрешат загадката на алеите в Карнак и повечето свързват менхирите с плодородието. Най-известна е легендата за Свети Корнелий, римски папа от 251 до 253 г., който с едно прекръстване превърнал римските войници в менхири, за да им избяга. И наистина тези необработени камъни в няколко редици изненадващо напомнят армия в битка.
Религиозен култ или астрономическа обсерватория?
Две противоположни теории обясняват алеите в Карнак.
Теория за религиозния култ: В началото на XX век Джеймс Милн и Захари Ле Рузик започват археологически разкопки в местността. Искат да докажат, че алеите са свързани със свещени култове. Така установяват произхода на алеите; издигнати през неолита между петото и второто хилядолетие пр. Хр. от уседнали племена, те вероятно са изразявали култ към мъртвите и всъщност са били гигантско гробище. Редиците от менхири са показвали пътя към заградено свещено място.
Теория за астрономическата обсерватория: Според някои изследователи алеите в Карнак са били огромна астрономическа обсерватория. Някои големи менхири са позволявали в определени периоди от годината да се изчисли местоположението на звездите.
Музей на праисторията
Основан от Джеймс Милн и Захари Ле Рузик, този музей представя богата праисторическа колекция с повече от 6600 предмета от около сто археологически обектa в Морбиан. 10 Рlace de la Chapelle, 56340 Carnac.
Местоположение
От Карнак тръгвате по D196, за да стигнете до Менек. Продължавате по посока на Керлескан и стигате до Кермарьо и Керлескан. За алеите на малък Менек завивате наляво по D186 след Керлескан, после надясно по първата горска пътека.
От 1991 г. мястото е затворено за посещения през лятото, за да се запази пиренът, който расте около камъните. Дори и да не можете да обикаляте между алеите, това не ви пречи да им се възхищавате отдалеч.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
