Най-приятно е да си на студено, да газиш в сняг и да си увит в шал, но да предчувстваш топлия крайморски бриз с аромат на лято. Как става това ли? Ами когато имаш много свободно време, достъп до интернет, за да разгледаш нискобюджетните полети и някаква карта, за да закупиш съответните билети, които ще те закарат в друг сезон.
След като се наслаждавахме месец на руските зимни прелести, решихме, че с изтичането на визата, се е свършило и търпението ни спрямо северния вятър, а копнежът по топлите земи се засили със скоростта на светлината. И колкото повече го мислехме, толкова повече се превръщахме в птици, незнаещи накъде точно ще мигрират, но готови да следват южния бриз. Не след дълго новият план беше готов и той гласеше: Рига – Франкфурт – Фаро (на рисунката). Последното е град в Южна Португалия, която е близо до испанските пристанища, които пък правят гореща връзка с Мароко, където има пустиня и е топло. Звучеше чудесно и подготовката за прехода започна.
Първо, няма как да носиш огромно пухено яко, ушанка, ръкавици и шал в пустинята. Затова се примирихме, че рано или късно ще има раздяла с тези ненужни вещи и оперението ни ще олекне. Аз оставих зимното си яке на щедрите ни домакини в Москва и натрупах всичките си останали дрехи в стил „зелка” докато стигнем до Рига. Последното стана къде на автостоп, къде с влак. За наш късмет точно тогава времето беше „топло”, само някакви единици под нулата. В Рига бяхме приютени от прекрасна „хоспиталка” (член на сайта за пътешественици Hospitality Club), която ми даде яке за последните ни дни в студа.
Второто, след като преживееш мисълта, че ще трябва да олекнеш с половината си багаж, е практическата подготовка за първите дни на контраст. Беше ни ясно, че ще има шок за организмите и трябваше да се подготвим чисто физически. Затова посетихме аптеката и накупихме някои витамини, прополис, прахчета против настинка и подобни основни илачи. Разбира се, носехме и бурканче с мед (закъде без мед с кафето и чая рано сутрин!).
Третото необходимо нещо е да се снабдиш със слънчеви очила и бански. Добре, че предварително си носих всичко, силно надявайки се да се отдаде случай да отлетим към топлите страни.
Така и стана, и след три дни разходки из латвийската столица и последно сбогом с Балтийско море и неговите рибарски корабчета, полетяхме на крилата на един самолет, който ни остави във Франкфурт, а след още няколко часа – един друг пък ни изтърси в Южна Португалия. Така буквално няколко часа след латвийските разходки из снега с уши, веещи се назад от Северняка, зърнахме първите си палми. И моментално останахме по къси ръкави през декември, а най-дебелите жилетки и пуловери бяха триумфално принесени в жертва на божествата на слънцето, южния вятър, морето и силния импровизаторски дух. И да, в Португалия се оказахме на 24 градуса, което с редовните минус 10 в Русия си правеше средно 30 градуса разлика!
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Peika.bg и във Facebook, за да следите всички вдъхновения за пътешествия, идеи за еднодневни разходки, близки и далечни маршрути и срещи с пътешественици!
