Преди ден пастори от протестантски църкви в Бургас поискаха да бъде променена наредбата за обществения ред в Бургас и да бъде забранено влизането по монокини по плажовете в морския град.
Амин. На пасторите им пречат монокините на пясъка, но не им пречат полуголите тела по дискотеките, нито момичетата и момчетата, които в малките часове са в несвяст или в незнайни храсти (пак в несвяст). Работното време на благоприличието свършва по залез. Кепенците се спускат. По тъмно полуголите тела нямат същия аморален ефект върху туристите, както посред бял ден.
Това, което удиви повечето хора в тази новина, е че в Бургас има 9 протестантски църкви. Разбрахме, че съществуват, но не разбрахме за какво/кого се борят. Според свещениците излагането на голи и полуголи тела "несъмнено нарушава моралните норми на почиващите".
Нищо подобно, още по-малко пък "несъмнено". Никакви нарушения на нормите си не чувстват почиващите - напротив, те затова са дошли. Да се показват и да наблюдават. Като стъргалото в малките градове, само че в национален мащаб и с малък процент международно туристическо участие. Да се снимат по гръб на плажа, да си минат снимките през няколко филтъра на смартфона и да се постват във фейсбук.
Това, което нарушава моя морал, не са монокините, а потните продавачи на царевица на плажа, които целодневно крещят умствени затъпители - от "Царевици-ци-ци" до "Едра като на Памела зърното". Тях не ги ли забраниха още миналата година? Да, ама само се разредиха. И тъкмо посмееш да се зарадваш, че днес денят ти ще мине без истеричното "Кукуру-у-у-у-уз!", идва "На геврека дупката-а-а-а" или "Сладолед, мороженое, айскрим, моля-я-я-я".
И мадамите с дълги като отверки нокти, с два пръста фон дьо тен и толкова спирала, че им се затварят клепачите. Влизат във водата, готови на физическа саморазправа с всеки, който запрати и една пръска морска вода върху грима или топираната им коса.
И музикалният тероризъм ми нарушава морала. По улиците на курортите на всеки 20 м тонколони загрозяват звуковия фон с различен плейлист от 20 песни (които в никакъв случай не се сменят през целия сезон). На плажовете пък пясъкът подскача от телефоните, като на всяка кърпа си имат различна любима песен (която в никакъв случай не се сменя цял ден).
Ако всички тези нарушители на морала ги нямаше, животът щеше да е песен, плажът – рай, а монокините – да горят в ада. И след плаж всички щяха да ходят на църква.
По последни данни, чули за надвисналата опасност, група морски "гларуси" са стегнали куфарите и са се отправили към Варна, където да почувстват моралните си норми нарушени без да им се месят свещениците.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
