Холандците, иначе хора с непоклатимо практическо отношение към заобикалящия свят, имат няколко дни в годината, в които абсолютно загубват мярка. До степен, ужасно стряскаща за външния наблюдател.
Най-популярният от тях е Денят на краля през април. Лимбургци, от своя страна, са възнаградени от традицията с още един подобен повод, а именно, карнавал, характерен само за юга, и дълбоко вкоренен в местния начин на живот. Карнавалът в Лимбург е онова време на годината, през което в най-южната провинция на Нидерландия нормалният ход на ежедневието отстъпва място на чистата лудост. Имах удоволствието да видя с очите си това абсолютно преобръщане на свят и народ два пъти досега, и двата пъти се оказах неподготвена за това, което ме очаква. Сигурна съм, че дори да посещавам карнавала години наред, ще си оставам все така изумена.
Карнавалът има вековна традиция, започнал като езически празник в началото на пролетта, след което, подобно на много други, е префасониран в християнски обичай – последните дни преди периода на постите за Великден. По същество стриктно е запазил езическите си особености, което го прави много подобен на римските Сатурналии – размяна на ролите, при което нормалните социален статус и поведение са в режим на изчакване.
И жителите на провинция Лимбург напълно и всестранно се възползват от това! Малко е да се каже, че ежедневието променя своя ход. Онова, което се случва е една обществено договорена вакханалия, с която никой няма проблем, а напротив, всички напират да участват. За три дълги дни, градове, села, администрация, ред и дисциплина ... не съществуват. В страна, в която терминът „почивен ден” се възприема колкото се може по-буквално (едва през последните години в Холандия има работещи в неделя супермаркети, и то в големите градове, заради туристическия поток и множеството постоянно живеещи тук чужденци), това не е кой знае колко изненадващо. По-големият шок е размерът на този празник и пълната съгласуваност между хората, че друго, освен музика, бири, принцове и принцеси на карнавала по 24 часа в денонощие няма да има, и никой дори не си помисля да надигне глас - уважението към правото на другия да бъде част от карнавала е в основата на неговата философия. Като Коледа.
В трите дни на всенародно веселие, градовете и селата на Лимбург преливат от цветовете на карнавала – червено, жълто и зелено. Флагът на събитието е навсякъде и се радва на доста повече почит, отколкото националният в дни на официални празници. Знамето е много малка част от украсата, която обичайно включва гирлянди, фенери, дори статуетки на животни в така тачените цветове, висящи, светещи, подскачащи, падащи на каскади, и преливащи от прозорци, дворове, коли. Тези цветове ще срещнете постоянно и на най-неочаквани места – букети цветя, аранжирани в този трикольор, костюми, перуки, бельо, обувки, покривки, възглавнички... Всичко, което ви дойде на ум.
На една къща във всяко населено място светещ или ненормално голям надпис/знак и снимка ще ви уведоми, че тук именно живее принцът на карнавала, Негово Величество {произволно име} Първи, Втори, Десети. Редицата къщи, след временния дворец гордо са надписани със същата информация – в крайна сметка, колко често се случва на улицата ти да живее принц?
Основополагащ момент в изживяването, наречено карнавал, е личната маскировка. Разбира се, това е валидно за всеки друг карнавал, но този, траещ три дни, е предизвикателство към личната креативност. За да ви подпомогнат, където и да се намирате в Лимбург, наоколо ви има поне 3 магазина с размер на супермаркет, от които да почерпите вдъхновение. Стоките варират – от аксесоари-добавка към обикновено облекло до пълен комплект невероятно реалистични костюми с всички прилежащи им елементи, независимо дали става дума за френски крал или за космонавт! До всеки дребен елемент, нищо не се замества с пластмаса. За автентичността на тези маскировки свидетелства забраната да бъдете в костюм на полицай, дори и за една вечер – ставали грешки. Наскоро местната управа забрани на определени шегаджии с особено чувство за хумор да се маскират като джихадисти (разбирай, с кърпа на главата или друг подобен елемент, възприеман от масовата публика като джихадистки), както и като каубои... Последното било обидно спрямо индианците. Сериозна съм, а коментара оставям на вас.
Децата са най-облагодетелствани – в желанието си да им вменят духа на събитието, родителите не се спират пред нищо на тема маскировка. На живо, както и по стари снимки, съм виждала изумителни постижения, които основно са дело на майките на малките карнавал ентусиасти и по нищо не отстъпват на фабрично произведените костюми. Преди да сте си казали че всяка сръчна майка го може, се замислете, че тези майки правят не един, а три костюма, за всеки ден различен, понякога и коренно различен – един ден наследникът иска да е Аладин, а на другия да е жаба, например.
На фона на този всеобщ фурор, аз и всички други неотгледани в духа на карнавала, изглеждаме нелепо с малките си, почти незабележими аксесоарчета, с които наивно се опитваме да се включим в общия дух. Откровено казано, във всеки от двата пъти, които досега съм била, е имало момент, в който сериозно съм се замисляла върху възможността да съм абсолютно автентична Покахонтас или пък, още по-лесно, да навлека специално направения за целта костюм на животно (облича се като гащеризон с цип) – панда, крокодил, Пинко Розовата пантера. Установих, обаче, че най-важно е карнавалът да е в душата и се придържам към аксесоари, най-вече поради ниските температури.
Вероятно най-вълнуващият момент от събитието, или поне от първата му вечер (в случай, че имате характера за всичките три подред), е моментът, в който нагласяте костюма си и излизате навън, да разгледате пъстроцветния свят на човешката креативност. Карнавалните събития са целодневни, почти изцяло случващи се на площада на всички населени места в провинция Лимбург. Още с качването в градския транспорт е ясно, че наистина правото на празнуване на карнавала е свещено, и ако случайно се налага, за зла участ, на някого да работи на този ден, това съвсем не означава, че те няма да участват. Така например, съвсем вероятно е до площада да ви закара Моцарт, който, със същия сериозен тон и вид, с който кара автобуса в дните, когато не е австрийски музикален вундеркинд, събира други пътници – Мария Антоанета, Шерлок Холмс, два коня, три прасета, един цирков жонгльор (в трико!!!), които се возят спокойно и приветливо, като във всеки друг, некарнавален ден.
Площадът е миш-маш от украса, знамена, музика и народ. Много са били тук цял ден – започват от сутринта, правят няколко кратки почивки вкъщи, и се връщат с нови сили, някои и с нови костюми. От колоните гърми характерната за случая карнавална музика, която на всеки, незнаещ езика, звучи по един и същи начин – като пиянска кръчмарска песен или протяжен френски шлагер. Всички пеят един през друг, заедно с поредната група на сцената, танцуват, а от време на време спазват и друг, доста популярен и доста противоречив рутиал – хвърлят полупразни пластмасови бирени халби напред-назад по хората. Намират го за освежаващо. Наоколо се прескачат стюардеси, моряци, фараони, футболисти от всички възрасти. Наистина, от всички! Друга особено показателна характеристика за този празник (както и за другите холандски „дни на лудост”) е, че най-важно е на колко се чувстваш – хората на почтена възраст се маскират със същия ентусиазъм като тези на младежка. И не е само маскировката – размяната на роли я има и при поведеиието.
Официалното начало на карнавала се дава в събота вечер. И това се случва наистина тържествено. Музиката спира, прожекторите се насочват към тераса на близка сграда, на която стои Съветът на 11-те, състоящ се от принца на карнавала за тази година (и за съответното населено място – всяко си има свой принц и свой съвет), както и основните организатори. Числото 11 съвсем не е избрано случайно – в християнството то символизира лудостта, 1 по-малко от числото на съвършенството, 12. След речите и гръмогласните приветствия, ключът на града е връчен от кмета на принца, гръмват фойерверки, посипват се конфети и бира.
Площадните мероприятия са само част от карнавалните веселби. На дневна светлина се организират шествия из градове и села, в които участват групи от организатори на карнавала, маршируващи под звуците на духова музика или заедно с гигантски платформи с герои от книги или филми. Някои от тези групи избират момента да изразят и гражданска позиция, при това по особено забележителен начин – например, за да обърнат внимание на застрашения начин на живот на лебедите, една такава група хора премина през целия град в пълна женска балетна екипировка (мъжете включително), под звуците на „Лебедово езеро”.
Снимка: Паола Иванова
Съпътстващи карнавалните дни и нощи са и т.нар. „мъжки” и „женски” вечери. Асоциацията с ергенски и момински партита е неизбежна за външния наблюдател, с единствената разлика, че тук булка и младоженец са всички, от всякакви възрасти и семейно положение. Групите се събират в спортен център или бар, разбира се, маскирани (някои се маскират и еднакво), лее се музика на живо и много бира, гостуват комедианти, артисти, дори и... стриптизьори. Изобщо, всичко е позволено в името на празника, съвсем нормално е да посетите такова събиране с майка си/баща си/шефа си, с уговорката, че трябва да сте готови да видите всичко и каквото става там, остава там.
Духът на карнавала може да се усети най-истински през призмата на местните хора, точно както когато сте в нов град е най-добре да го разглеждате с някой, който е оттам, иначе се плъзгате по добре утъпкана туристическа повърхност. Той е толкова дълбоко вкоренен в живота им, че дори да не живеят вече в провинцията, хората биха положили усилия да се върнат там за този празничен период, както хората по света се връщат вкъщи за Коледа или Великден. Млади и стари ентусиазирано ще обмислят и подготвят всичките костюми за всяка отделна вечер месеци преди това, стараейки се да не се повтарят, ще участват в шествията през деня, ще членуват или подпомагат местния организационен комитет и с удоволствие ще разказват истории за карнавала през 19ХХ-та, какви маскировки са имали като деца, как е напълно нормално, в дните преди събитието да отидат маскирани на училище, на лекции на работа.
Ако вземете решение да преживявате тези дни наистина заедно с местните, ще се убедите, че временната лудост е нормално състояние, което е не само заразително, но и безкрайно освобождаващо за тялото и духа. Цели три дни и нощи можете да влизате в безброй роли, да нарушавате дребни социални регулации с палавия вид на 5-годишни или да се държите като избягали от здравна институция, и всички – от приятелите до бабите - ще ви се радват и ще ви окуражават.
*
Текстът е изпратен от Паола Иванова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
