За велопохода си до храм-кладенеца край село Гърло разказва в текст и снимки Владислав Стоилов.
Може би един от най-вълнуващите и приключенски велопоходи за годината!
По план трябваше да караме само до Брезник, но още преди да се стигнем града, усетих приключенския дух вътре в мен. Качих голямото стръмно преди Брезник откъм Мещица 5-10 минути по-рано от другите и погледнах към високата чучка вляво от пътя, за която някои казват, че може би е древна могила. Толкова пъти я подминавам и си казах "Не и този път!". Написах на асфалта с бял камък "Аз съм към могилата --" и хванах черния път към нея.
Разгледах въпросната неестествена мини-планинка: имаше странни дълбоки дупки в нея - от иманяри вероятно. Тя се оказа най-високата точка в района и гледката отгоре беше невероятна, на 360 градуса!
Другите колоездачи ги видях отвисоко, че не ме последваха, а продължиха към Брезник. Оказа се после, че само последният от тях видял надписа, но догонвал другите. Догоних ги и аз и ги намерих в града, за който се бяхме запътили.
Седнахме на почивка и раздумка в едно кафене, където решихме, че "Продължаваме напред!" към село Гърло и древния храм-кладенец, който повечето от нас още не бяха успели да видят. Някои, като мен, вече бяха опитвали на два пъти, но само неуспешно и с резултат "ЯКО ЗАГУБВАНЕ!", тъй като мястото е страшна, недостъпна джунгла, а няма никаква маркировка или табели. Този път обаче си имахме опитен водач в лицето на организаторката на велопохода - Станимира от "Съботни велоразходки".
През цялото време летяхме яко с колелата, за да стигнем после навреме за велопротеста за велоалея в Перник. Карахме през разрушен, като след бомбардировка асфалтов път. След Старо Гърло носехме колелата по пътеки сред едва-едва проходими джунгли.
Добре, че бяха минали едни пешаци туристи преди нас с малко кученце, което милото беше събрало всички кърлежи в района (а това разбрах от самите хора, тъй като когато се разминахме, те се връщаха, а ние отивахме към храма, и един от тях се провикна "Още един кърлеж има на Капри!"). Финалните метри качхвахме почти вертикални горски пътеки с колело на рамо.
И цялата пот, която се изля от нас, напълно си заслужаваше, защото накрая видяхме нещо, оставящо те без думи! Древен храм-кладенец, в който се смята, че древните българи са наблюдавали и изследвали звездите!
Стъпвахме по стълбище, водещо към земята надолу, което, ако се замислиш на колко години е, ще ти се замае главата. Влязохме в голям кладенец с форма на арка, който е издържал толкова лета и зими. Седях вътре и си мислех, а жалката Община Перник построи една велоалея 700 метра, която само след 6 месеца ще се разпадне!
Видяхме още и средновековното гробище на богомили с кръстове, подобни на келтските.
Видяхме как е изоставено от държавата и земята вече почти си го е прибрала, за да не остане никаква история за нас - младите. Видяхме и нещо, заради което ни паднаха ченетата на всички: голям, черен щъркел с червено-оранжеви клюн и крака. Да спомена също, че видяхме и три бели щъркела, да не вземат да се обидят милите.
*
Разкажете ни и вие за своите пътувания из България и по света – пишете ни на info @ peika.bg за рубриката Стани автор.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
