Беше в далечната 2002 г. през ноември, когато видях един град, за който знаех от една малка картичка, останала от пътуване на моите родители преди много, много години – Залцбург.
Картичката изобразяваше една от най-известните туристически улички, Гетрайдегасе (Getraidegasse),в града на Моцарт, тясна, пълна с табели, коя от коя по-стара, изобразяваща и указваща дейността на всяко магазинче, ателие или услуга, която се предлага в мястото под нея. Като малка често я разглеждах и си мечтаех да се разходя по нея. Беше сюреалистичен образ на атмосферата на приказките в детството, които и до днес стоят подредени в мислите ми със своя безбрежен, красив свят на радост, понякога тъга, богати багри и много мечти.Проверих някои значения на съставящите думи от немски и адаптирам превода с една малка закачка, а именно „пътят на зрънцето”.
Залцбург е един мъничък, приказен град, в който сякаш животът е извън реалността, един вход към фантастичното и непринудено битие на феи, магьосници и елфи, които не виждаш, но знаеш, че са там и някак, съвсем естествено, ставаш част от него. Всичко е Моцарт и той е навсякъде. Сякаш е там и в момента и ако продължиш до края на малката уличка, завиеш зад ъгъла, стигнеш до миниатюрното площадче, ще го видиш как свири и се усмихва, щастлив.
Когато стъпих на „моята” уличка, почувствах онази тръпка на сбъдването на един сладък юношески копнеж. Отворих всички сетива и впечатленията влизаха по всевъзможен начин. Дори в момента съм там, вървя и гледам и с всяка крачка удивлението ми расте право пропорционално на усмивката ми.
Естествено и крайно наложително е опитването на ръчно изработени моцартини – онези топчета, които по принцип като серийно производство са на двойно по-ниска цена, но си струва два пъти по-високата стойност на бройка, да усетиш как се топи в устата това ръчно изделие на човешкия стремеж към съвършенство, който запазва всеки детайл на сладостта непокътнат и готов да се разлее по всички вкусови рецептори.
Абсолютно навсякъде можеш да прочетеш кои са най-интересните местенца, домът на Волфганг Амадеус, Залцбургската катедрала с купела, където е кръстен геният на музиката, ревящо бебе, нежно потопено в топлата, надявам се, вода, някога преди около 240 години, крепостта Хоензалцбург (Горен Залцбург), замъкът Мирабел...
Възможността да разгледаш за три часа Залцбург с екскурзовод дава най-важното и не те захвърля в едностранчивото дебнене на туристическите точки, а по-скоро подрежда определени неща, а после – после си ти. Да посетиш който и да е град, да го усетиш и запомниш в сърцето си завинаги е много повече от това да се снимаш пред всичко, познато на туристическата тълпа крачета, търчащи навсякъде.
Даже хотелската ми стая беше мъничка като кутийката кибрит на малката кибритопродавачка, от която всяка запалена клечица ми връщаше по една приказка.
Всъщност, основните открития, които направих там, бяха съсредоточени в старата част на града. И наближаването на Коледа. Макар и в края на ноември, беше започнало подготвянето на витрините на всички магазинчета и дюкянчета за светлите празници. Взема те на ръце и те отнася една класическа аристократична естетика, присъща на онези цивилизации, които отдавна са надскочили ежедневните суети.
Трябва да отида пак, поне за три-четири дни, но този път по време на Salzburg Easter Festival и да се потопя в „Звукът на музиката”.
*
Текстът е изпратен от Доротея Луканова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
