Шест години по-късно пиша за любимия си град със същата тази страст, с която разказвах впечатления дни наред след като се прибрахме от едноседмичната ваканция в Париж в началото на месец май 2009 г. Пътуване, за което мечтаех и чаках от четиринадесет годишна, а осъществих на тридесет и шест. Струваше си чакането. Много.
Париж е в широката усмивка на африканецa, току-що открил хранителен магазин, който ни посреща приветливо, чудейки се какви сме. Париж е мирис на прясно изпечена багета, Париж е френски прозорец, Париж е една улица с галерии и празнуващи усмихнати артисти с чаши вино в ръка. Париж е зашеметяваща смесица от много, твърде много разкош, фина френска естетика, грандиозен, като рог на изобилието и едновременно очарователно уютен с малките калдъръмени улички на Монмартър (кварталът, не търговската улица, която е като китайски пазар и стълбите, които водят до църквата – класическата туристическа дестинация). Там всяко камъче излъчва артистичност. Париж е в двойките, насядали по двата бряга на Сена, и носи безспорното вълшебно излъчване на града, през който минава река.
Най-подходящият начин да усетиш Париж е да се шляеш безцелно по улиците, без предварителен план, което най-лесно се организира с приятел, който познава града, живее там и е готов да ви отдели ден-два. Да гледаш, да дишаш, да слушаш, да подбираш детайли и да ги редиш в мозайка от безценни впечатления. Да поседнеш на пейка в Люксембургската градина (Jardin du Luxembourg) и да погледаш разхождащите се мъже и жени, групичките деца, статуите, пейките и онези алеи, покрити с бели ситни камъчета и въпреки навалицата да се почувстваш отпочинал все едно си подремнал.
Да седнеш в някое красиво бистро на Шанз-Елизе да отпиваш на малки глътки кафе и да си тананикаш едноименната песен. Да погледаш пъстрия парад от хора, от най-различни националности, магазините, кафенетата с масички отпред и винаги седналите французи с лице към улицата, усмихнати, говорещи, естествени.
Да пътуваш с метрото 20 минути до модерния квартал Ла Дефанс (La Défense), крещящ с големите си лъскави сгради и банки, с онази чудовищно гигантска арка, която плаши с размерите си. И когато, преодолял страха си, застанеш под нея, поглеждайки на изток към центъра, виждаш нещо, което отговаря на постоянния ти въпрос, защо харесваш толкова много този град.
Отговорът се подрежда в Axe Historique или Voie Triomphale (Историческата ос, която обхваща период от 2 века и откриваш, не без удивление, трите арки, разположени в перфектна линия (първата, в чест на Наполеоновите победи над Италия, до Лувъра, Arc de Triomphe du Carrousel (1808 г.) , втората – построена в памет на всички войници на Франция дали живота си в няколко войни, Arc de Triomphe - Триумфалната арка (1836 г.), заедно с новата (1989 г.). А после, когато се наситиш на съвремието, отново да се завърнеш в сърцето на историята, да излезеш от метро станцията и да ахнеш, защото стоиш пред старата опера, която те респектира с разкошната си, тежка и богата красота.
Да видиш лозе в града е едно, но когато разбереш, че и в момента се отглежда грижовно и ражда плодове, а някой прави вино от тях, ти се приисква да го вкусиш. Да се обърнеш, за да надникнеш в градината на една къщичка, сякаш изрязана от френско китно селце с шарена градинка и плашило и мислено да си представиш, че оттам излиза някой приказен герой. И всичко това се случва тук в центъра на един от най-големите мегаполиси в света.
Да се изгубиш в Париж е най-доброто, което може да ти се случи – никак не е трудно и ще ти донесе неочаквани очарователни впечатления. Или да хванеш погрешния влак и на петото селце, вече извън големия град, да разбереш, че си сгрешил и да се върнеш в изходна точка.
Да можете да гостувате на парижанин, така бихте се слели най-силно с това уникално място. А най-важното е да не губите времето си, като чакате с часове на безкрайни опашки за разглеждане на традиционни туристически места.
А когато имате възможност да си направите среща с любимия човек в Париж и да се намерите, тръгвайки от различни точки, не къде да е, а пред центъра Помпиду, усещането е приказно, дори и да не успеете да влезете предвид стотиците желаещи отпред.
Всъщност препоръчвам най-горещо първото ви посещение в Париж да не е бягане с препятствия по атракции, а вкусване на града и набелязване на места за бъдещи посещения, осмисляне и отлежаване на емоцията. Париж не е град за една визита.
Обичам те, Париж, пак ще дойда при теб.
À bientôt
Votre Dorothée
*
Текстът е изпратен от Доротея Луканова за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
