Интересни факти за малко познати и не особено симпатични животни е събрал в книга британският биолог и популяризатор на науката Саймън Уот.
Книгата "Грозните животни" с подзаглавие "Не може всички да сме панди" съдържа множество цветни снимки на различни грозни животни, сред които дългоноса маймуна, голямоглава костенурка, прилеп призрак, китоглава чапла и рибата-капка, избрана за най-грозното животно на света през 2012 г.
Саймън Уот е известен британски биолог, водещ на комедийното предаване с природозащитна насоченост „Дружество за защита на грозните животни“, популяризатор на науката. У нас той гостува, за да вземе участие в петото юбилейно издание на Софийския фестивал на науката, който се проведе от 14 до 17 май в Театър София.
Прочетете откъс от книгата, който ще ви запознае с едно от грозните животни, а в края научете как да я спечелите:
*
Малайски тапир (Tapirus indicus)
Mалайският тапир външно изглежда като пестелива версия на слон. Сякаш се е опитал да си отгледа огромни уши и хобот, но се е уморил още в началото. Но макар да е по-къса от слонски хобот, тапирската зурла все пак е гъвкав израстък с много приложения. Тя е хватателно разширение на горната устна и носа и позволява на тапира да захваща и издърпва листа от клонките, за да ги пъхне в устата си. А при плуване служи и за шнорхел.
Малайският тапир е най-едрият от тапирите – достига 2 м дължина и тежи до половин тон. Освен това е еволюционно най-рано обособен измежду петте днес живеещи вида тапири и е единственият, оцелял в Стария свят. Палеонтологичният летопис показва, че тапирите имат древно родословие и най-близките им живи роднини са носорозите. Устройството им слабо се е променило през последните 35 милиона години, макар че хоботчето вероятно се е развило сравнително скоро, през последните няколко милиона години. Праисторически тапири някога са бродили из Европа, Северна Америка и Югоизточна Азия, а вкаменените останки на гигантски тапир, наречен Megatapirus, са открити в Китай.
Малайският тапир за разлика от американските си братовчеди има характерна бяла ивица на гърба и хълбоците си. Тази шарка вероятно е защитна окраска, разчупваща очертанията на животното, така че хищниците по-трудно да го забелязват на оскъдната светлина в гората. Малките обаче се раждат с червеникавокафява козина, нашарена с бели ивици и петна като творба на авангарден моделиер.
Малайските тапири са плашливи същества, които живеят самотно. Търсят храната си най-често по здрач и нощем, като се ориентират чрез острото си обоняние и отличния си слух. Зрението им е доста лошо, а тъмнината го прави почти безполезно. Те маркират широки площи за своя територия, като уринират върху растения, превръщайки ги в миризливи пътепоказатели. Обикновено вървят по определени пътеки, които отъпкват през гъсталака. Териториите често се припокриват и животните се опитват да се разберат чрез речник от високочестотни писукания и подсвирвания.
Разпокъсани популации на малайския тапир се срещат в Югоизточна Азия – Малайзия, Индонезия, Тайланд и Южен Мианмар. Числеността на вида през последните години е намаляла с повече от 50% главно поради загуба на местообитанията му, превръщани в плантации за маслени палми.
СПЕЧЕЛЕТЕ книгата "Грозните животни" на Саймън Уот.
Как?
Отговорете в коментар под статията тук: Какво животно (грозно или не) бихте избрали за спътник?
Един от отговорилите ще бъде изтеглен чрез жребий и ще спечели книгата. Името му ще обявим на 3 юни 2015 г във фейсбук страницата на Peika.bg
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
