Есента приближава и с отиващите си жеги времето става подходящо за излети в някои от по-ниските български планини. Особено ако става дума за безводни, каменисти масиви като Врачанската планина, където разходката през лятото много лесно може да се превърне от удоволствие в мъчение. През останалата част от годината обаче тази „прогноза” не важи, а Балканът над Враца може да бъде отличен избор за еднодневни или няколкодневни екскурзии сред простор, красиви гледки и величествени природни забележителности.
Съвсем близо до града се издига един от върховете на Врачанската планина, който си струва да бъде изкачен – най-вече заради панорамата, която се разкрива от него. Освен това би могъл и да бъде включен в кръгов маршрут, при преминаването на който, в рамките на един ден, да бъдат посетени още няколко от интересните места наоколо. Става дума за връх Марков камък (може да бъде срещнат и като Марков камик), издигащ се съвсем близо над покрайнините на Враца – между водопада Скакля и Вратцата.
До Враца се стига с кола, автобус или влак, а един от добрите варианти за достигане до върха започва от Вратцата – живописното ждрело, през което минава пътят за село Згориград и пещерата Леденика. Непосредствено след най-тясната част на Вратцата, вляво се вижда голям заслон, а малко след него – отново вляво, перпендикулярно на шосето – се отделя пътека, която се изкачва нагоре по малка странична долина, обрасла с дървета. Мястото се нарича Войводин дол и в долния му край, където започва пътеката, има информационно табло.
Пътеката се следва нагоре, докато след около час и половина не излезе в горния край на дола. Там гористият пояс свършва, а заедно с него и наклонът. Вдясно има изграден заслон, а посоката към Марков камък е вляво, нагоре през скалист терен. Има слабо забележима пътека, която не е маркирана, но това не е проблем – вървенето не е трудно и без нея.
Следва се посока към Враца, докато се излезе на най-високата точка – връх Марков камък, висок 1015 м. От заслона в горния край на Войводин дол до върха са необходими приблизително петнадесет минути. Там се разкрива великолепна гледка към Вратцата – това е може би най-големия плюс от изкачването на върха. Отвесните скали, високи стотици метри, и виещият се път в основата им се виждат отлично – разположени са ниско вляво, ако човек застане с лице към Враца. Впрочем, оттук целият град също се вижда като на длан. На юг други върхове на Врачанския Балкан се редуват с обширни пасища и малки горички, струпани тук-там. От центъра на Враца изкачването на Марков камък отнема около три часа, с почивките.
Слизането в града може да стане по обратния път, но по-интересно е след връщането при заслона, вместо да се тръгне вдясно и надолу по Войводин дол, да се поеме вляво, през открити поляни към течението на малка рекичка, която се вижда на няколкостотин метра. Преминава се край оставен там тъмнозелен фургон, който може успешно да играе ролята на подслон при внезапно влошаване на времето. Рекичката, която през голяма част от топлите месеци е пресъхнала, образува водопада Скакля. Той се намира вляво, надолу по нейното течение. Върви се в тази посока, докато съвсем наблизо се достигне до метален маркировъчен кол.
При него избраният маршрут се прехвърля на десния бряг на потока и се насочва напред към каменист терен. На това място е нужно внимателно вглеждане, за да се открие червена лентова маркировка, нанесена по камъните и по кората на някое от редките дръвчета, растящи сред тях. По нея за десетина минути се стига до дървена беседка с пейки, издигната на място с гледка към огромния скален венец с водопада Скакля. Пътеката с червената маркировка слиза до основата на водопада и надолу по течението на рекичката за близо час и половина достига края на Враца, близо до Окръжната болница.
Този вариант за връщане в града обогатява излета и с посещение на Скакля, но маркировката точно преди водопада (около споменатия фургон) не е никак добра и се налага повече търсене и оглеждане, за да се налучка правият път – особено ако става дума за първо посещение в района. Все пак мястото и връх Марков камък си заслужават, а при възникнал проблем с ориентирането човек винаги може да се върне по обратния път през Войводин дол, към Вратцата.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
