През горите и поляните на една от малките планини край София
Стане ли дума за планина в околностите на София, първата за която всеки се сеща, е Витоша. Да, обаче столичният град е облагодетелстван с още няколко такива – вярно, по-ниски и не така развити от гледна точка на туристическата инфраструктура, но напълно достатъчни за поне три – четири часа далеч от шума и навалицата в ежедневието. Тъкмо по-слабата им посещаемост е едно от скритите достойнства на тези планини, а в зелената Плана изненадите не свършват с това.
Плана представлява неголям планински масив с височина по-малка от 1350 м, разположен между Витоша, Самоковското поле и долината на река Искър. Нейните склонове от страната на реката са доста стръмни и гористи, като силно контрастират с откритите и почти равни билни части. В гористата част към долината на Искър има няколко много приятни пътеки, една от които води до известния Кокалянски манастир. Друга пък започва от село Долни Пасарел и се изкачва до малката хижа „Пейова бука”, като дава възможност за чудесна и сравнително лека разходка на открито.
Селото се намира край автомобилния път между София и Самоков, на около двадесет километра от столицата. Може да се отиде с кола или пък с автобус 3 от мрежата на столичния градски транспорт. При отбивката от пътя за Самоков, шосето към Долни Пасарел пресича по мост река Искър. Именно срещу този мост, от другата страна на пътя, е началото на пътеката за хижа „Пейова бука”. По нея дори има лентова маркировка – в червен и син цвят. Маршрутът плавно и с доста завои се изкачва по склона, сред красива широколистна гора, и за не повече от час и половина отвежда до хижата. Преминава се и през обширни поляни, покрити с цветя през пролетта. От тях се разкрива гледка и към част от язовир Искър.
Хижата е малка, разположена на открито, в покрайнините на гората. Наречена е така по името на вековно буково дърво, растящо в близост – така гласи историята. И наистина, на няколко минути от сградата се издига един бук с доста мощен ствол, но поради липса на някаква табелка или друго означение, човек може само да предполага дали точно това е въпросната Пейова бука... Наоколо има кътове за отдих – класическа комбинация от пейки с маси, а също и полянки, по които в подходящото време могат да бъдат открити не само цветя, но и ароматни горски ягоди.
Пътеката до хижата е по силите и на не дотам подготвени туристи, с други думи - лесна е и много приятна. Пролетните месеци, и особено май, са отлично време за изпробването на маршрута. Слънцето е щедро, но все още не е палещо, а ако все пак лъчите му започнат да идват в повече – свежата зеленина на гората веднага осигурява убежище.
Разходката до „Пейова бука” може да се окачестви като еднодневна с известна доза пресилване – по-скоро е „полудневна”. Подобно на разходката до Кокалянския манастир, и тази е добра идея за някой свободен следобед, когато е изпусната възможността за по-сериозен преход някъде, но денят все пак може да бъде „спасен” с нещо зареждащо и интересно.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
