Втора част на пътешествието с мотор из Израел, който повечето хора не виждат. Разказан и заснет от Костадин Мутафчиев и Лили Стайкова. Прочетете първа част.
Ден 2 (20.09) Хайфа - Назарет, 179 км
След неуспешната разходка из Бахайските градини вчера, пробваме късмета си отново, от друг вход, за сметка на това - в пълна бойна готовност. Намираме входа, след кратко търсене - и паркинг, на който ми изглежда подходящо да оставя мотора. Слизането и потеглянето към входа на градините се развива пред погледа на местен човек на видима възраст около 60 години, който ни предупреждава, че не е добра идея да оставяме нищо незаключено по мотора, както и мотора също. Убедителните му слова ни довеждат до заключване на мотора за стълб на осветлението и помъкване на целия багаж (без кутията) към градините.
На входа отново срещаме дружелюбна охрана - няма проблем да оставим всичко излишно и да внесем само фотоапарата в градините. И нека спрем с нещата, които се случваха добре - отново видяхме една тераса от градините. С това общия ни резултат достигна цели две тераси или около 10% от всичко. На въпроса как можем да разгледаме всичко ни отговориха, че трябва да се качим до най-горния вход и с екскурзовод да се спуснем през цялата градина. Което с нашия избор на придвижване не беше особено практично или смислено. Е, колкото - толкова, човек трябва да си оставя нещо и за следващия път.
И гледката от храма на върха към града
Първата цел за втория ни ден на път е Акра (Acre). Там сме с амбициозен план - да разгледаме стария град, който съставлява по-голямата част от населеното място. Вплетен в историята на региона, той би трябвало да ни предложи малко туристически изживявания. За изпълнението на тези ни идеи обаче трябва да успеем да поверим на някого мотора и багажа. Това, оказва се, не е толкова лесно. Заведенията, в които питаме за оставяне на мотора, отбелязват изрично, че трябва да вземем всичко от него, защото се краде. Не са склонни да услужат с наглеждане. Единодушно решаваме, че това няма да го бъде и преминаваме бавно из града, заснемайки го с action камерата, монтирана отляво на каската ми. “Ще го разгледаме на видео”, казваме си пораженчески и потегляме към Назарет.
Планираният ни път натам включва прекосяването на цялата държава нашир, стигането до Галилейското езеро и тогава Назарет. До този момент предните дни не са имали дори далечен шанс да доставят удоволствие от карането, но начертаният маршрут предполага това да се промени поне до известна степен. Хайфа - Акра е около 40 километра по магистрала и след това продължаваме на изток. Тук е мястото да вмъкна една бележка - в хостела в Тел Авив чух репликата, която ще стане определяща и вярна за всичко, което предстои да се случи в тази държава - “Може да сме в Израел, но не забравяйте, че това все пак е Близкият изток”. Е, движейки се на изток към Галилейското езеро и Йордания, това започна да приема форма, аромат и гледка. Населените места станаха като извадени от филмов декор за сцена в арабския свят - плоски покриви; ръбати, почти кубични сгради; натоварено и още по-хаотично движение; DIY решения навред. Вече бяхме извън големите градове, автопарка започна да показва признаци на архаичност.
Ви:“Топло ми е”
Лили: “И на мен”
Завръщам се към предната си мисъл - удоволствието от карането. И този ден не беше прекалено много, но поне бяхме по малки, двулентови междуградски пътища. Времето беше прекрасно, както всичките дни, които прекарахме в Израел и неусетно достигнахме Галилейското езеро. Вече поизгладнели, избрахме първия ресторант на плажа да бъде нашето място за утоляване на глада.
Всеки километър на Изток правеше терена поне малко по-пустинен
В Израел е доста скъпо да притежаваш истински мотоциклет, което определя и доста високата цена за мотоциклет под наем. В следствие на това, гледката на двама души с багаж на относително голям мотор много учудваше местните хора, с които имахме досег и почти винаги действаше ледоразбиващо в комуникацията с тях. Това ще е от значение през цялото време.
Вече спрели пред ресторанта се сблъскваме с една друга реалност на пътуването из Израел - езика. Всички говорят иврит (нормално), почти всеки може да скалъпи изречение на английски и повечето хора говорят руски. Но, за жалост, нито един от нас двамата не се справя с езика на братушките. На входа на ресторанта стои здраво момче, с трайбъл татуировки по ръцете - типична охрана. С международния език на жестомимиката успяваме да се разберем, че искаме да ядем и искаме да си оставим мотора с вързаната върху кутията раница при него. С кеф разбираме, че и двете неща ще станат и след нормалната проверка на багажа и поздравяването за начина на пътуване и GoPro-то на каската ми ни завежда до самия ресторант. Ресторантчето е на брега на езерото, предлагаше нелоша храна на нелоши цени, комбинирано с успокояващата гледка към езерото, спокойствието на което спорадично беше прекъсвано от профучаващи джетове.
Хапваме обилно, изпиваме по една освежаваща лимонада и отново сме под палещите лъчи на слънцето, облечени в не-най-проветривите одежди.
Галилейското езеро от ресторанта
Чакат ни още около 80 километра от път, който изглежда скучен на картата. Интересните гледки бяха покрай пътя под формата на знаци. Няколко километра след излизането от Тиберия (големият град на Галилейското езеро), срещам табела “Switzerland”. Това ме забавлява доста време, както и ме препраща към лятното пътуване из Алпите, където тази държава си спечели неприязъна на цялата ни компания.
Навсякъде са! Снимка: Google Street View
Върнал се вече отново в монотонноста на правия път, няколко завоя се виждат на хоризонта като част от видимо няколкостотин метрово изкачване. На върха на което ни посреща табела “Sea level”. Известно количество километри недоумявам какво се случва. Все още недоумявайки, спираме за кафе и почивка на една бензиностанция и говорейки си за това какво ни чака следващите дни, ме осенява съвсем логичната мисъл, че сме относително близо до Мъртво море, което е на 400 метра под морското равнище, а Галилейското езеро може би попада в същата долина, било то и малко по-високо. Ето къде бил ключът от бараката.
След 10 мин нагоре - морско равнище. Снимка: Thinkstock/Gulliver
Пристигаме успешно и безпроблемо в Назарет. Той е етнически арабски град, който след създаването на Израел остава в рамките на контролираната от новосъздадената държава територия. И той, като по-известните места в Израел, е пресечна точка на всички религии, които са там - има манастири и църкви на католически ордени, православна църкви, синагоги, джамии. Въпреки това изглежда да няма проблеми, породени от това многообразие.
Града ни посреща отдалеч с хълмистия си характер. Изкачването от Афула дава бегла идея на какво ще прилича самия град - хълм след хълм. Влизането в града разкрива още по-тежката реалност - улиците са тесни, (по арабски) натоварени и с наклон, който не е за подценяване. За щастие, тръгването по наклон с мотор е доста по-лесно за изпълнение отколкото с кола. Слизането по “опесъчен” наклон, за сметка на това, не чак толкова.
В ранния следобед, хостелът е открит, въпреки криптично именованите улици в града - почти всички са с номера, вместо говорящи имена; всички номера започват с 60 или 61. Нашия хостел беше на улица 6037. Имаше прекрасна градина, беше чист и близо до сърцето на стария град.
Ул. 6037, очевидно не се паркира
Бързо освежаване и се впускаме из уличките на стария град - живописни, тесни, с разнообразие от оставени на елементите сгради, безистени и китни къщи, към които може да се надникне през стълбите, които водят до дворната им врата. Искаше ни се най-после да видим първия си близкоизточен пазар. Е, за малко. Оказа се, че в неделя около 4 следобед, всички дюкяни са изпозатворили. Надявахме се да е просто сиеста, но се оказа, че са затворени наистина до следващата сутрин. Както и да е, градът ни даде възможност да разгледаме поне отворените туристически обекти.
Тесни улички, растителност по покрива и мултифункционални столове
Започнахме с разглеждането на огромната католическа базилика (Basilica of the Annunciation), построена около и върху останките на старите християнски храмове там, като часто от находките бяха експонирани под формата на ларго-образна изложба изпод масивността на новото сдание. Интерес предизвикаха изложените “трактовки” на “Дева Мария и младенеца” от различни държави.
Дева Мария с испански загар срещу Дева Мария с югоизточноазиатски чар
Сред изложените творби имаше и наша родна.
Преди да тръгнем към религиозните обекти, доста предвидливо взехме един шал за покриване на голи рамене, който влезе в употреба още при влизането в базиликата, упомената по-горе. Без никой от нас да имам против, препоръката на човека на входа бе спазена безусловно. След разглеждането на иконите, решихме да влезем и в самата църква, където заварихме нахлуваща сватбена процесия. Без да се впускам в разсъждения за морала в църковните среди, ще отбележа простия факт, че сред гостите на сватбата имаше дами не само с голи рамене, ами и с предизвикателно къси рокли. Извод - money talks.
Вечерен поглед към гореомрънканата базилика
Под акомпанимента на моето мърморене по повод на предната сцена продължаваме да разглеждаме стария град на Назарет - Бялата джамия, гръцката църква. Отново наближава залез, ние се лутаме из града и се насочваме към панорамната гледка, която, естествено е на върха на града. Тя ни взима въздуха и за щастие след това и дъха. Хващаме града по залез. Прекрасно.
Занемарени сгради и неколкостотин метра денивелация
Уморени и гладни, отново се спускаме надолу към стария град в търсене на нещо малко за хапване. Все още сме с “лента” и от нищото малко след стария град се появява магазин за компютърни аксесоари, откъдето се сдобиваме със спасителен четец за карти, който поддържа и CompactFlash. Победа, отново сме в 21-ви век!
Прибираме се в хостела, хапнали кебап на стълбите пред гръцката църква и сдобили се с кутия местна баклава и някоя друга местна бира. Прехвърляме събралите се материали и се подготвяме за може би най-пъстрия ден от това пътуване - посещение на Йерусалим.
Следва продължение...
Следете цялото пътешествие Виж различен Израел.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
