След втора част, в която се разходихме из Хайфа и Назарет, следва третото парче от мотоциклетния разказ за Израел. Време е за Йерусалим, разказан и заснет от Костадин Мутафчиев и Лили Стайкова.
Ден 3 (21.09.) Назарет - Йерусалим, 147 км
Затвореният пазар единствено ни мотивира да станем около 8 сутринта и да излезем на една бърза обиколка с надеждата за нещо повече. Всъщност, видяхме достатъчно, но все пак малко, от този пазар. За мен, акцент може да се нарече месарницата. Интересен за европеецът (аз) затънал в регулации за хигиена, съхранение на нетрайни продукти и т.н. бе начинът на доставка на тези меса - с ръчна количка. А окачването на куките беше предшествано от братска прегръдка между животинския труп и индивид от персонала.
Ползваме придобития опит от пребиваването си в Израел, както и съветите на нашия гид Мила (поклон и много благодарности за заделения почти цял ден) и се насочваме по най-бързия начин към Йерусалим.
Около два часа и малко след старта от Назарет сме пред хостела на йерусалимската “Витошка” - пешеходна зона с трамвайни релси. Мястото се намира на пешеходно разстояние от стария град, както и от емблематичния за туристите (а оказва се и не само) пазар на града (Mahane Yehuda, или просто Yehuda). След разрешаването на въпроса с пристигането около три часа преди времето за настаняване сме готови за разходка. Очакваме Мила да ни поеме след около час и предприемаме самостоятелна обиколка в околните улички, както и удовлетворяване на възникналният глад.
Уличка с чадъри за рахат и географски неточна карта
Street art at its best - този тип скача, пя и свири неуморно, докато не беше прекъснат от скъсана струна
Йерусалим е спорно място от началото на съществуването на Израел и може да се нарече с относителна сигурност ябълката на раздора в израелско-палестинския конфликт. При обявяването на независмостта на Израел през 1949 г., той е обявен за неделима столица на държавата (по това време източната част на града е под владение на Йордания). През 1980 ООН с резолюция обявява, че т.нар. Jerusalem Law, който едностранно утвърждава Йерусалим като единна и неделима столица на Израел, е невалиден, с което дефакто принуждава държавите, установили дипломатически представителства в града, да ги преместят в Тел Авив. Въпреки това в западната част на града и околностите му се помещават голяма част от държавната администрация.
Старият град има четири големи района - мюсюлмански, християнски, арменски и еврейски. Там се намира още част, която е населена с копти (християни от Северна Африка и Близкия изток, основно Египет и Либия) и етиопски християни. Подходите към тази част от Йерусалим са през някогашните порти. Ние имахме досег с Damascus Gate и David’s Gate (още казваща се Jaffa Gate, Jaffa = Яфо). Това е туристическата част на града и в нея, естествено, всичко е по-скъпо, търговците са настъпателни в своите оферти или, в абсолютна диаметрално настроение, цените са им по-твърди от диамант. При влизането към стената на плача имаме честта багажът ни отново да бъде проверен от военни.
Странична бележка: Още при първия разговор с Мила по повод на моите планове за Израел, основен и често споменаван съвет беше редовното пиене на вода. Докато чакахме проверката да мине станахме свидетели на консумиране на вода по команда - добре хидратираният войник е по-добър войник.
Стария град на Йерусалим, освен, че приютява най-святото място за християните, е дом и на третото най-свято място за мюсюлманите (след Мека и Медина) - джамията Ал-Акса. Йерусалим е силно обвързан с развитието на исляма, с града са свързани Авраам, Давид, Соломон и Иисус, като всички те се смятат за пророци на Мохамед и техните истории фигурират в Корана.
Портата на Давид, арфистка и смартфон, третия по святост мюсюлмански храм в света, стената на плача.
Пътя на Иисус е маркиран горе-долу добре и преминава през всички събития по изнасянето на кръста до Голгота, които са описани в Бибилията. Най-туристическите дестинации не са страст на никого от нашата група (аз, Лили и Мила), което ни спестява достатъчно чакане около Божи гроб. Опашката пред него вдъхва стабилно недоумение у мен. Тук може би е мястото да вмъкна, че Израел като държава е създадена като светска такава. Болшинството от населението ѝ е секуларно и не следва строго всички религиозни обичаи, освен най-важните. Поведение, което познаваме и у родину.
Храмът “Възкресение Христово” (Church of the Holy Sepulchre), който стои в основата на християнството в света, бил е повод за безброй кръстоносни походи.
Храмът “Възкресение Христово” (Church of the Holy Sepulchre), стои в основата на християнството в света. Не мисля да се впускам в пространни исторически бележки за него, всичко може да бъде намерено из великия интернет. Но смятам да споделя нещата, които ме заинтригуваха. Първо, храмът се управлява кооперативно (ферманът за това е издаден от тогавашния османски султан, поради простата причина, че градът е бил част от територията на Османската империя) от гръцката православна, арменската апостолическа и римската католическа църква. Коптите, етиопската православна църква също са се преборили за места за молитви и съществуване около храма, но те са по-малки. Гръцката православна църква е доминиращият “собственик”. От установяването на общото управление през 1853 г. църковният живот е белязан и от нехристиянски прояви - чести сблъсъци, вследствие на нерегламентирани или зле разбрани действия на монах или свещеник от някоя от фракциите. Това води до парадоксални явления като “Неподвижната стълба”. Друг много интересен детайл е, че ключовете от църквата се съхраняват в две мюсюлмански семейства.
Храмът е център на поклонническия туризъм, какъвто е и целият град. Основното място за поклонение и образуване на опашки е мястото, на което се смята, че е бил погребан Иисус в далечната 33 г. сл.Хр. Нашата група, притежавайки нулева толерантност към подобни стълпотворения на престорена вяра отделя време на всичко останало в църквата. Мястото на църквата може да се разглежда като резултата от “разследването” на св. Елена (майка на император Констанин, който през 4-ти век прави християнството официална религия на Римската империя). Нейните находки обуславят важните места в този храм - мястото, на което е намерен кръстът на Иисус, мястото, където е бил положен след свалянето си от кръста, и т.н. важни елементи за християнството. Изначално всичко това се е намирало в оригиналната пещера на находките, но с времето е изграден храмът. Самият “Божи гроб”, където се става “хаджия”, представлява достроена структура, където се предполага, че е гробът на Иисус.
Божи гроб. Снимка: Thinkstock
Иначе, стар град като стар град - прекрасни сгради, тесни улички и сблъсък на културите. Къде този сблъскък е явен и къде не - трудно бих определил. Правим кръгче из него и се насочваме към пазара “Йехуда”. Междувременно правим ултра-бърз гастрол през стаята, чието време за заемане вече е дошло. Рецепционистът се оказва с баба и дядо от София, но не знае и бъкел български. Затова пък беше доста услужлив и дори се пробвахме да натикаме мотора в задния двор, но, уви, той се оказа по-широк от портичката. За пореден път ни препоръчват да го заключим за нещо неподвижно.
Пазарът Йехуда е пълен с хора, натоварен, шарен. Може би това са ключовите думи, които описват мястото. Продава се всичко - от плодове и зеленчуци, през ядки, риба до сувенири и шапчици кипа. Шумът е постоянен, с моментни завишавания при преминаването покрай някой по-ентусиазиран продавач. Освен туристи като нас из района щъкат и местни баби, чиито маниери не бяха част от културното разнообразие - готови да те смажат, прегазят и изблъскат, ако стоиш на пътя между тях и желаната сергия.
Освен дюкяни и сергии за всичко, пазарът напоследък се е сдобил и с шепа заведния - ресторанти и барове, които се възползват от човекопотока и непосредствената близост до продукти, които предлага мястото. Не са нужни прекалено много думи, за да опишат атмосферата, дано поне снимковият материал запълни тази дупка.
Пазарът, причината да има кактус в “Плодчетата”, ядки, аз ям кнафе (местен десерт, приличащ на кадаиф), риба-изрод, групово ядене на драконов плод
След няколко кръгчета на пазара, решихме да се отправим към един доста спорен и интересен квартал в града - Меа Шеарим (Mea She'arim). Това е квартала на ултра ортодоксалните евреи в Йерусалим. Вярванията им включват отхвърлянето на модерната светска култура. Сред първите впечатления се набива на очи колко е мръсно. Тази част от израелската държава е резултат от тежък компромис - хората от тази религиозна прослойка не са длъжни да постъпват като наборници в армията, както и издръжката им се поема от дъжавата. Няма как да не изникне асоциация с родните ни цигани. Мъжете работят рядко, жените поработват, за да вкарат някой-друг шекел в домакинството. Фамилиите са с по 5 и повече деца, като най-голямото се грижи за малките. Ужасно мръсно е, дори Лъвов мост ми се струва излизан.
Гледки и от странния квартал
Damascus Gate
Благодарим топло на Мила за отделения ден и правим последен кръг през стария град, този път влизайки през Damascus Gate. Търговците вече си събират чеиза и минаваме през доста по-празен стар град, но така или иначе сме уморени от целия ден трамбоване. Избираме си заведение покрай хостела и наслаждавайки се на безплатното наргиле (shisha) хапваме кебап, пийваме бира, възползвайки се от happy hour-a и се прибираме, за да отпочинем преди следващия ден - пустинята, Мъртво море и крепостта Масада.
Следва продължение...
Следете цялото пътешествие Виж различен Израел.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
