Акведуктите са древни съоръжения, построени за пренасяне на вода от едно място на друго. В древни времена, хората не са разполагали с тръбопроводи и затова са измислили този вид водопреносна система, построена като естествено течаща вода. Тези съоръжения, строени като мостове са преминавали над реки, дерета и пътища, като са носели водата на аркадите си.
Първият акведукт е построен от асирийците в VII век преди н. е., под формата на варовиков акведукт, високи 10 м, дълъг 300 м, преминавайки над речна долина, като по този начин са захранили столицата си Ниневия с вода.
По – късно древните римляни започнали да строят акведукти, като само за преноса на вода до Рим са построени и използвани 11 акведукта, които са строени в продължение на 500 години и са били с обща дължина 350 км, като по – голямата част са строени под земя и само 47 км са били наземни съоръжения. Най – дългият римски акведукт е построен през II век, за да захранва с вода Картаген, неговата дължина е била 141 км.
Римските акведукти са строени по сложен начин, с голяма точност и доказано във времето с голяма издръжливост на натоварване. По – голямата част от тези съоръжения и въобще на напоителната система на римляните била организирана като модерна подземна канализационна система.
У нас, в България също е имало подобни съоръжения, като известните такива са две съоръжения от водоснабдителната система на Филипопол, днешен Пловдив.
Освен, че имат доказано практическо приложение в миналото, днес останките от тези съоръжение са останали като ценна и красива историческа атракция.
Ето и едни от най – красивите сред тях:
1.Акведуктът в Сеговия, Испания е една от най – значимите и най – добре запазени водоснабдителни системи от миналото на Иберийския полуостров. Акведуктът е използван активно до 20 век, като е пренасял вода от река Фуенте Фрия до самия град. Построен е от необработени тухлени гранитни блокове. Не случайно съоръжението е под егидата на ЮНЕСКО и е обявено за паметник на Световното наследство.
2. Акведуктът на Валент в Истанбул, построен от император Валент в края на IV век сл. н. е. и неслучайно носещ неговото име. Той е бил един от най – дългите акведукти в древността – бил е с дължина повече от 500 км. По канала е преминавала чиста вода, доставяна от извори с прясна вода, намираща се на около 120 км от града.
3.Акведуктът Пон дю Гар в Южна Франция, построен през I век сл. н. е. Някога в древния свят това е било най – високото водопренасящо съоръжение с голяма значимост. В наши дни наред с акведукта в Сеговия, това е и един от най – запазените акведукти от древността.
4.Акведуктът на чудесата в град Мерида, Испания. За съжаление той не е много добре запазен, има малко останки от някога внушителното съоръжения. Има предположения, че е строен през I век от н. е., а името му идва от страхопочитанието, което са изпитвали жителите на града към грандиозното съоръжение.
5.Още един испански акведукт – акведуктът Феререс, Каталуния, Испания. Построен е, за да снабдява древния град Тарако, днешна Тарагона с вода от близката река, намираща се на 15 км от града.
Разбира се има още много останали частично запазени акведукти в Европа, но тези са били едни от най – значимите и най – внушителните.
Акведуктите са притегателен исторически паметник за туристите. Ако посещавате градове, в които има останки от подобни сторъжения, то направете си труда да ги видите, да почувствате значимостта и величието им.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
