През изминалия месец септември земната повърхност е била по-топла, отколкото през който и да било септември, съобщи Програмата за наблюдение на Земята на Европейския съюз.
Тази година се наблюдава рекордна топлина в рамките на три месеца - януари, май и септември, съобщиха от Службата за изменение на климата на „Коперник“.
"Понастоящем има малка разлика между 2020 и 2016 г.", каза висшият учен на „Коперник“ Фрежа Вамбург пред АФП.
За 12-месечен период до септември планетата е била с близо 1,3 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. Това е тревожно близо до прага от 1,5°С за сериозни въздействия, подробно описан в основния доклад за 2018 г. от консултативния панел на ООН по климата. Парижкото споразумение нареди на страните да ограничат глобалното затопляне на "много под" 2 градуса и до 1,5, ако е възможно.
Досега Земята се е затоплила средно с един градус, достатъчно, за да се увеличи интензивността на смъртоносните горещи вълни, сушите и тропическите бури, които са по-разрушителни от надигащите се морета.
Изменението на климата, предизвикано от емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива, нараства през последните десетилетия.
Деветнадесет от последните 20 години са най-топлите от началото на изчисляването на показанията в края на 19 век.
От края на 70-те години, според данните на ЕС, глобалният термометър се е покачвал с 0,2 градуса на всяко десетилетие.
Температурите през септември са били „изключително високи“ над Северен Сибир, който - заедно с по-голямата част от Полярния кръг - от месеци е свидетел на странно топло време.
Септември беше жесток и в Близкия изток, като нови високи температури бяха отчетени в Турция, Израел и Йордания.
Части от Северна Африка и Тибет също бяха горещи, като максималните дневни стойности достигнаха 49°C в окръг Лос Анджелис в началото на месеца. В Калифорния пет от шестте най-големи пожара в историята на щата горяха в края на месеца.
„Септември беше по-топъл с 0,05° С от септември 2019 г., предишния най-топъл септември“, се казва в доклада на „Коперник“.
Глобалният топлинен рекорд от миналия месец беше още по-забележителен поради регионалния охлаждащ ефект от естественото метеорологично събитие Ла Ниня над тропическия Тихи океан.
Междувременно арктическият морски лед се сви до втората си най-ниска степен през миналия месец, като достигна под 4 милиона квадратни километра само за втори път от началото на сателитните записи през 1978 г., според C3S. Арктическата ледена шапка плава върху океанска вода около Северния полюс и по този начин не допринася пряко за повишаването на морското равнище, когато се стопи.
Но това ускорява глобалното затопляне. Прясно падналият сняг отразява 80 процента от излъчващата сила на Слънцето обратно в космоса. Но когато тази подобна на огледало повърхност се замени с наситено синя вода, вместо това се абсорбира приблизително същия процент от енергията за затопляне на Земята.
Промените в климата са нарушили също регионалните метеорологични модели, в резултат на което повече слънчеви лъчи са паднали върху ледената покривка на Гренландия, която се топи и излива маса в океана по-бързо, отколкото по всяко време през последните 12 000 години, според проучване миналата седмица.
През 2019 г. ледената обвивка, която съдържа достатъчно замръзнала вода, за да повдигне глобалните океани на 7 метра, изхвърля повече от половин трилион тона вода всеки ден, или шест олимпийски басейна всяка секунда.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
