Има едно вълшебно място, на което можем да се пренесем тогава, когато пожелаем. То винаги ни чака и не се оплаква, че го пренебрегваме. Когато и да се сетим - то е там, без въпроси, без изисквания. Светът на книгите! Ето там често бягам - бягам от ежедневните проблеми и задачи, от унинието, от битовизмите, от тъгата...
На това място отивам често и когато съм в добро настроение, разбира се. Искам да опозная нови светове, места, да помечтая, да пътувам из страниците и да се запознавам с нови култури, времена, нрави, хора, да се отпусна.
През последните няколко седмици пред мен попадаха все интересни заглавия, за които ми се иска да ви споделя, а защо не да ви вдъхновя и вие да прочетете някои от тях. Ами нека да започваме!
"Перлата, която се освободи от черупката си" се нарежда в списъка ми с най-добрите книги, които съм чела. Историята е измислена, но е вдъхновена от злополучните реалности на жените в Афганистан. Четенето на този роман е наистина необичайно преживяване, тъй като беше завладяващо, но в същото време много болезнено и обезпокоително.
В сюжета са вплетени две истории - тази на Рахима от Кабул през 2007 г. и тази на прапрабаба й Шекиба. Проследени са драматичните съдби на двете жени, разделени във времето, но свързани от обща история и съдба.
Едната живее в началото на 20 век, а другата в началото на 21-ви. Ако при нас разликата във времето е толкова драматична, че почти не можем да си представим какво е било преди, то в съвременен Афганистан нещата изобщо не са се променили. Реалността е същата, само годината различна. Книгата завършва с проблясък на надежда, но оставя ума да се скита и да търси отговори на множество незададени въпроси, както и да казва мислено "Благодаря" за това, че не познаваме отблизо тази съдба...
Да си мъж в мюсюлманското общество, е единственият път към свободата. Затова превръщайки се в "баче пуш" (момиче, което още не е достигнало полова зрялост, подстригано и обличано като момче, за да може да върши неща, които на момичетата е забранено), Шекиба и Рахима се трансформират в Шекиб и Рахим и навлизат в един съвсем различен свят. Вкусват свободата и заменят огромните рокли с удобни панталони, които сякаш се превръщат във втора кожа. Всичко обаче предстои да се промени... Но как да бъдеш покорна съпруга с единствено задължение да раждаш синове, когато вече си опитал свободата и знаеш нейния вкус.
Там, където женската рожба е повод за тъга... Където жената е създадена само и единствено, за да ражда синове. Вратата към света е плътно затворена. Мечтите не са позволени, а тъгата се прокрадва, където и да се скриеш. Там, където единственият повод за усмивка е споменът за миналото ти на "баче пуш".
"Как да преживеем скандала" на Самара Париш е възхитителен дебют на нов автор. Няма да крия, че историческите романи с любовен привкус са едни от любимите ми, но нека разгърнем страниците на книгата.
Когато Бенедикт Астърли спасява жена от измръзване до смърт в наистина страховита буря, той няма представа, че е на път да промени не само неговия живот, но и този на намерената в снежната виелица дама.
След като е открита сама с полугол мъж, възвишеното бъдеще на лейди Амелия Крофтън е преобърнато наопаки. Планове, градени с години, се изтриват за секунди и на тяхно място се появява плашещата перспектива за едно неясно бъдеще.
Въвлечените в скандала са принудени да се оженят и се борят да намерят общ език. Младата жена се изправя пред най-голямото предизвикателство – да се научи как да обича новия си съпруг и как да преживее скандала! Съпругът от своя страна прави чести съпоставки с живота на майка си и не може да си прости факта, че се е оказал в подобно положение.
Когато бизнес интересите му са застрашени, Амелия се надява, че може да използва уменията си, за да покаже, че може да бъде актив като съпруга на собственик на бизнес.
Бенедикт дори не предполага, че историята с майка му може да се повтори наново. Мнението му за новата съпруга търпи огромна метаморфоза - от разглезена аристократка, скоро той открива, че зад фасадата на благоприличие и изисканост се крият чар, остроумие и сърдечност. Но дали мнението му ще остане същото до края?
Възможно ли е скандалното им запознанство да разцъфне в любов? Двамата трябва да намерят път един към друг, но всичко на теория звучи много по-лесно. Не след дълго това, за което са мечтали е застрашено да бъде загубено - нейното място във висшето обществото, неговия бизнес и всичко, за което се е борил.
Невъзможна любов, заможни семейства и порядките и предразсъдъците на английското висше общество в началото на XIX век.
"Преди да те видя" на Емили Хоутън е деликатен и докосващ роман за двама души, които се откриват един другиму в най-трудните времена, но като всички нас в този объркан свят се страхуват да се разкрият изцяло…
"Преди да те видя" разтваря дълбоки рани - както душевни, така и физически. Изважда всичко на повърхността и показва как с търпение и любов се преодоляват и най-страшните събития. И не, не е клише. Само когато сме поставени пред истинско предизвикателство или сме минали през голяма болка, разбираме колко силни сме всъщност и колко е силна Любовта.
Разгледана е не само тази между мъж и жена, а и тази първоначалната - към себе си! Тази най-важната, която те държи на крака, която те кара да продължаваш напред и те тласка да отвориш сърцето си за някой, който ще те обича без резерви. Разказва за трудностите на това да разкриеш себе си и да съблечеш душата си пред някого. Бавно, пласт по пласт и с много търпение, всички болки и белези излизат наяве, за да бъдат прегърнати от другия и той да хване ръката ти, защото понякога един малък жест говори повече от хиляди думи. Когато има кой да стопли сърцето и душата ти, сивотата на света се изпъстря с цветове.
"Преди да те видя" ни отърсва от суетата, скъпите вещи и всички прищевки. Тя ни приземява толкова бързо, че още само след няколко страници можем да кажем "Благодаря, че имам здраве, близки и мога да обичам." Осъзнаваме, че дребнотенията и ежедневните "проблеми" не са фактор и всъщност трябва да си напомним, че сме щастливи. Показва ни любовта без очи, а със сърце - такава, каквато трябва да бъде, такава, каквато е!
"Нашите белези са просто следи от нашите истории. Те показват, че сме живели страхотен живот и най-вече, че сме оцелели. Не крийте историята си в сенките."
"Домът на GUCCI" на Сара Г. Фордън - Нямах особени очаквания за нея, но успя да ме изненада приятно. Не се нарежда сред любимите ми книги, но и не е в лошия списък.
Смесица между проза и документална литература. Kомбинация, с която успявате да навлезете в един по-различен свят, но без да ви доскучае от присъствието единствено на терминология и дати. Да, на места дългата липса на диалог определено не я нарежда сред най-лесните за четене. Възможността да надникнеш в света на търговията с луксозни стоки и историята на бранд с дълбоки корени няма как да не предизвиква любопитство. Запознанството с финансови и бизнес маневри, преструктуриране, придобивания, адвокати, преговори - поглед, който си заслужава.
Книгата прави дисекция на почти целия стогодишен живот на компанията. Това от своя страна я прави идеално допълнение към филма. Не само, защото се получава много подробно описание и по-добър поглед над общата картина както на бранда, така и на значимите фигури в него, а също се разбират по-добре някои интересни интерпретации от кинолентата.
*Бонус: В книгата (и филма) се вплита и историята на Том Форд - как се изгражда една от най-влиятелните фигури в модата.
Повече интересни ревюта на книги можете да откриете във фейсбук групата "Вдъхновение за четене", както и в Инстраграм - InspiratinForREading.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
