Само споменаването на Ню Йорк и екскурзия в едно изречение носи повече ентусиазъм и емоции, отколкото много други дестинации.
Голямата ябълка е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк. Той е един от най-големите градове в света и се нарежда на челни позиции и по гъстота на населението.
Полетът до Ню Йорк е едно съвсем различно изживяване. Толкова много часове във въздуха, приковани към седалка с единствената възможност да се "разходиш" на 2 м напред-назад, правят изживяването трудно за понасяне. Докато пътувате имате време да прочетете книга, да изгледате няколко филма или сериала, да поспите, да се храните над 5 пъти и може би тогава ще ви останат няколко часа, които да прекарате в размисли за вашето пристигане. В последните часове ще забележите пътниците около вас как се суетят, въртят, стават и сядат и са на прага на нервна криза. Не се учудвайте ако и вие сте един от тях, няма нищо странно. Полетът е достатъчно дълъг, за да изкара и най-уравновесения човек извън кожата му.
За Ню Йорк са написани толкова много книги, песни, филми и сериали, че няма как на човек да не му се прииска да се сблъска очи в очи и да усети духа на града. За някои места по света е нужно да отделите малко повече време, за да успеете да вникнете в обстановката, навиците и порядките на местните. Тук още веднага се сблъсквате с всичко, което сте чували за това място и слуховете се оказват верни. Още от най-ранна утрин градът кипи - всички хора тичат или поне бързат за работа. Някои експедитивно разхождат кучетата си преди да се отправят към другите си задължения. И цялата тази суматоха от хора те поглъща и те кара и теб да бързаш, дори да няма за къде. Хората изглеждат като малки мравчици, движещи се напред-назад, а около тях се издигат огромни и ужасно високи сгради, движат се джипове и големи коли, дори шапките или чадърите им са в по-голям размер от обикновено. При цялата тази гледка няма как да не забележиш изключителната грандоманщина на града.
Като всеки друг мегаполис и тук трафикът е ужасен. Таксита, коли, джипове и автобуси се впускат в големия поток и бързат да достигнат своята отправна точка. Клаксоните стават като част от картината и преживяването там. Хорската глъч също е задължителен фон. Всичко е забързано, голямо, светещо и напрегнато. Тук почти няма да видите хора, които да се разхождат с бавна крачка или просто да стоят спокойни на едно място. Ако случайно срещнете такива, то те най-вероятно ще са туристи.
Всичко, което сте гледали и чели за това място, ако го посетите ще го видите на живо. Всичко е точно така, както изглежда. Живот като на кино прожекция...
Дали от заетост или защото хората са добре възпитани, но никъде не успях да срещна това, което в България е съвсем нормално и обичайно - да бъдат оглеждани и забелязвани другите, особено тези, които са облечени в по-странни дрехи. Тук странните прически, несъразмерно широките дрехи, абсурдните цветови комбинации не правеха впечатление на никого. Сякаш всеки посетител или жител е добре дошъл, какъвто и да е и каквото и да е облякъл. Това създава гостоприемна и приятна обстановка, която те кара да се отпуснеш, да бъдеш себе си и да се насладиш на престоя си.
Не само хората се оказват дружелюбни тук. Още при първата разходка в Сентрал Парк се забелязват весело тичащи катерички, които изобщо не се притесняват от хората и ги посрещат съвсем гостоприемно в своя дом. Ако носите нещо и решите да ги нахраните те ще бъдат благодарни и ще дойдат при вас, не можете да ги притесните с присъствието си. Паркът сам по себе си е с такива размери, че ако за първи път идваш тук - най-вероятно ще се изгубиш. Красотата на природата те приканва по-навътре и по-навътре. Ще забележите огромни столетни дървета, езерца с плуващи патета, малки извити пейки, кацнали на безкрайните алеи и ще слушате звучните песни на птиците. Разходката тук винаги е дълга, но всяка крачка си заслужава. Гледките, природата и животинките карат киното да оживее пред очите ви.
От природните красоти, тихата и приятна обстановка и мили животни се прехвърляме в пика на оживеността и лудницата на града, мястото с най-много светлини, мигащи реклами, блъскащи се тълпи от хора, далечни клаксони на коли, хорска глъч, различни видове музика, които се преплитат в някаква неблагозвучна обща мелодия. "Тайм Скуер" - символът на града и неслучайно. Тази обстановка може да се види из целия град, но тук е най-силно концентрирана. Само парковете са някакво малко кътче - спасителна лодка от лудостта - място, на което да си починеш и да се опиташ да запазиш разсъдъка си.
Ако посетите Ню Йорк зимните месеци светлините ще ви се сторят десеторно повече. Тогава освен рекламните табели ще видите и хиляди окраси, лампички и елхи. Някаква луда надпревара, коя сграда или кой магазин ще впечатли повече с коледния си дух. Паленето на елхата пък е ритуал, за който се събират хиляди местни и туристи.
Разходката из самия град ще ви накара да се почувствате съвсем малки, като опитни мишлета пуснати в добре подреден лабиринт. Повечето улици са прави и това прави усещането още по-засилено. Сградите се издигат над хората толкова на високо и толкова много на брой, че сякаш искат да се издигнат до небето, а слънчевите лъчи едвам се прокрадват, за да погалят минувачите. Ароматът, който се разнася из града е смесица от газове на коли и улична храна. Печените кестени и хотдозите са навсякъде и не можете да си тръгнете без сте запечатали този мирис дълбоко в съзнанието и обонянието си.
Емпайър Стейт Билдинг и Сградата Крайслер се нареждат на челни позиции по височина в света. Най-хубавото време за посещение е, когато навън е паднал мрак. Тогава пред вас ще се разкрие прекрасна гледка на хиляди лампички и светлини. Поглеждайки отгоре нещата изглеждат съвсем тихи и подредени. В този момент сте успели да се издигнете над града, над бързината, над разговорите, над всичко... Всичко е като добре режисиран филм.
Едно от нещата, които няма как да пропуснете да видите е прословутата Статуя на свободата. Разходката с корабче е изживяване, което няма да забравите. Вятърът духа в косите и носи аромата на залива, а пръски вода ви разхлаждат и пресъздават 4D филм. За момент забравяш за снимките, суетата и всичко и мислите ти неизбежно отиват в най-съкровените кътчета на душата, отнасят те към пълен релакс и тишина, а погледа се рее някъде там в безкрая.
Лесно е да усетиш и почувстваш духа на Ню Йорк. Това е преживяване, което остава завинаги. Причислявам го към едно от местата, които трябва да бъдат посетени, особено ако си истински пътешественик. Тук светът е различен. Тук киното оживява и неусетно се пренасяш в свой собствен филм, който ти избираш как да продължи и как да завърши. Вие вече избрахте ли своя?
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
