Одрин се слави сред българите с няколко неща – с джамията Селимие, с евтиния прах за пране и с многобройните си кюфтеджийници. Тук ще обърнем внимание предимно на последните, които ви изкушават от всеки ъгъл в центъра на града с ухание на прясно изпечено на скара месо, поднесено с лют сос – толкова лют, че ще можете да стигнете пеша от Одрин до Капитан Андреево за 10 минути. Последвайте нашето меню на хапването и пийването в пограничния Едирне (както е името му на турски) за подобаващ завършек на ден из забележителностите или по магазините.
В кюфтеджийниците (köfteci) и заведенията за пържен дроб (ciğerci) менюто е много ограничено. Обикновено включва кюфтета (в порция по 6, не са много големи и се сервират с гарнитура), пържен дроб (tava ciğer) и наденица (sucuk). Освен това може да се предлага таратор (но в гръцкия му вариант – с гъсто мляко и струйка зехтин отгоре) и 2-3 вида салати.
Още със сядането сервитьорът слага на масата ви хляб, вода (или айрян) и чинийка с лютив доматен сос (само като видите семките от люта чушка, трябва да ви стане ясно, че пред вас е тежката артилерия). Добре е да знаете, че хлябът и айрянът са безплатни, но водата не е.
Тези специализирани ресторантчета са непретенциозни, обикновено с по няколко маси на тротоара. Порция дроб, кюфтета или наденица струва около 10 лири.
В Одрин можете да хапнете и дюнер, макар че дюнерджийниците тук са осезаемо по-малко в сравнение с повечето български градове. В дюнера не се слага свинско, а самото месо е силно овкусено с ароматни подправки.
Както в цяла Турция, и тук алкохолът е скъп и не се сервира във всяко кафене. Търсете birahane (кръчма) и очаквайте цени поне два пъти колкото тези в България.
Навсякъде ще се натъквате и на баничарници (оглеждайте се за надпис börek или се водете по уханието на току-що извадени от фурната печива), където можете да опитате пресни закуски с най-разнообразни плънки, често обилно поръсени със сусам. И като заговорихме за сусам – неизменна част от пейзажа са червените колички на продавачите на гевреци (simit) – с много сусам, разбира се.
Няма как да не ви направи впечатление и непрестанното разнасяне на подноси с чай измежду магазините и по улиците. Тук това е традиция и на ден се изпиват по няколко чаши черен чай – в чашки с форма на лале, с много захар. Ако седнете в кафене, чаша чай струва около 0,50 лири. Пиенето на кафе не е широко разпространено. Полезно е да знаете, че ако не уточните, че искате еспресо, ще ви донесат турско кафе.
И като за десерт – халва, баклава, саралии, рахат локум – не е нещо непознато, но в Турция просто ги правят по-добре. Особено локума.
