Все по-рядко имаме възможност да усетим истинския дух на България, но ако се озовете в сърцето на Странджа планина, в предпоследната събота на август, това ще ви се случи със сигурност.
Следвайки пътя за Малко Търново, малко след село Звездец и изоставените казарми е отбивката за Петрова нива. Тесният път до местността минава през прохладна сенчеста гора, която ще ви скрие от горещото августовско слънце.
Преди повече от 100 години тук се е взело решение за провеждането на едно от най-кървавите събития в историята на България – Илинденско-Преображенското въстание. За да си спомнят за този безспорен акт на смелост и да почетат паметта на хилядите загинали, всяка година по това време тук се събират стотици хора от цяла България.
Едва през 50-те години на миналия век е построен паметник, който да напомня за тази важна част от историята на нашата родина, а през 2003 г. за 100-годишнината от въстанието е построена и църквата „Св. Петка”.
Местността е красива и зелена, отвсякъде ви обгръща Странджа, а в долината спокойно тече река Велека.
Моят най-силен спомен от това място е свързан с четирима възрастни хора, на около 80-годишна възраст, с които се запознах там. Разказаха ми, че са потомци на борците за свобода, загинали по време на въстанието и всяка година идват тук да почетат паметта на предците си. Идват с цялото си семейство - деца, внуци и правнуци и въпреки възрастта, в очите им виждам един пламък и жизненост. Хванали по една пръчка, без проблем се придвижват и си личи, че има много сила в тях. Както самите те ми казват: „Не ни гледай, че сме стари, душите ни са млади, има още хляб в нас”. Правим си снимка за спомен на фона на планината и реката и на раздяла ми заръчват да се връщам тук всяка година и да се гордея, че съм българка.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
