Още с първите стъпки в село Бръшлян усещате, че попадате на някакво по-специално място. Тук с всяка следващата крачка се отдалечавате от „тук и сега“ и се връщате много години назад. Да, местата, които могат да ви пренесат в миналото, са много, но в Бръшлян това не изглежда като атракция, а се случва по най-естествения начин.
Някои от къщите в селото са на 300 години, църквата е от 18-ти век, килийното училище към нея е възстановено, а в селскостопанския музей на открито ще научите някои нови думички (всъщност стари думи, които никога не сте знаели). Всички нови къщи са в хармония със старите. И така...
300-годишни странджански къщи
Село Бръшлян прилича на декор за филм – с тесните си улички и дървени къщурки, сякаш създадени специално за обитаване от приказни герои. Всичко е не само красиво, но и ценно.
Тук има над 80 къщи, обявени за архитектурни паметници – пример за странджанската възрожденска къща. Ще ги познаете по това, че първият етаж е изграден от камъни, с два реда греди между тях. Там е бил дамът – обор за животните. Дървени стълби водят към втория етаж, който е изцяло дървен и предназначен за живеене. Минете през Етнографската къща музей, където има малка експозиция. Не пропускайте да хвърлите поглед и на Балювата къща (днес частен дом) – тук през 1903 г. падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание. Освен това в двора й през лятото се организира импровизираната Бръшляновска седянка.
Селскостопански музей на традиционното земеделие
Бабите и дядовците ви може и да са знаели (и използвали) днес екзотично звучащи неща като паламарка, диканя, палешник и бурило. За по-младите обаче това е среща със съвсем непознати приспособления, които можете да разгледате и изследвате в селскостопанския музей на открито.
Църквата „Свети Димитър“ и килийното училище
Църквата „Свети Димитър“ е вкопана в земята – често срещан похват, използван заради забраната за издигане на високи храмове по време на османската власт. В амвона й е вграден тракийски мраморен камък с посвещение на старогръцки. Смята се, че много преди да стане църква „Свети Димитър“ е била жертвено място за траките, на което те са отдавали почит на бога на виното Дионис.
Към църквата е пристроено и килийно училище. Когато пристъпите в него, се връщате в онези времена, когато учениците не са седели на чинове, а на кожи по земята и са пишели не в тетрадки, а на восъчни плочки.
В околностите
Пътеките към могили, некрополи, параклиси и вековни дървета са добре маркирани и поддържани. В околностите на селото растат редки видове като дивата орхидея. Ако дойдете тук на 9 август, отправете се към параклиса „Свети Пантелеймон“ - на 15-ина минути пеша от селото. Това е денят на светеца, считан от местните хора за покровител на Бръшлян. Около много от параклисите има изградени заслони с маси и пейки, подходящи за истински зареждаща почивка сред природата.
Химнът на Странджа
Старото име на Бръшлян (до 1934 г.) е Сърмашик (буквален превод на турски). С това си име селото присъства в химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“:
О, Сърмашик, село славно, от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново на тракийска свобода!
Текстът е на революционера преображенец Яни Попов и е свързан със събитията по време на въстанието.
Хапване и пийване
В селото има няколко къщи за гости, в които можете да нощувате. Стопаните им ще ви сготвят каквото си поръчате, но вместо шопска салата и пържоли опитайте местните специалитети – странджански дядо (черво, пълно с месо и балкански мерудии) или лопушка (увита в листо прясно уловена риба, приготвена на жар).
Как да стигнем
Село Бръшлян се намира на 14 км северозападно от Малко Търново и на 64 км от Бургас, на 4 км от границата с Турция.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
