Вероятно даже не сте чували за Гангкар Пуенсум – най-високата планина в Бутан, където, колкото и да е странно, все още не е стъпвал човешки крак..
Със своите 7570 м, тя е на 40-о място сред най-високите върхове в света.
Гангкар Пуенсум се намира на границата на Бутан и Тибет, въпреки че точната гранична линия се оспорва. На китайските карти върхът е поставен категорично на границата, докато в други карти е изцяло в Бутан. Опити за картиране на планината са правени през 1922 г., когато хората в района са я наблюдавали и след това картографирали. Тези карти, обаче са били шокиращо неточни. До скоро картите на планината са били толкова различни, че даже са изобразявали планината на различни места и обозначена с различни височини. Интересен факт е, че всъщност първата експедиция, която поема към покоряването на върха, не е успяла да открие планината по наличните карти.
Бутан отваря врати за алпинизма едва през 1983 г., но само 11 години по-късно правителството забранява изкачването на планини по-високи от 6000 м от уважение към местните духовни убеждения, а от 2004 г. практикуването на този спорт в страната е забранено напълно.
През 1998 г. японска експедиция придобива разрешение от Китайската асоциация за алпинизъм да изкачи Гангкар Пуенсум, северно от Бутан, от тибетска страна.
Но дългогодишният граничен спор с Бутан, в крайна сметка надделява и разрешението е отменено. Вместо това експедицията получава зелена светлина да поеме към друг непокорен връх – 7535-метровият дъщерен връх на Гангкар Пуенсум, известен също като Лиангканг Кангри. Успехът на тази експедиция предполага, че и мисията до главния връх би била успешна, стига да се допусне. Интересен факт представлява различието, което е установено при сравнението с другите карти на планината. Докладът на японската експедиция е показал, че Гангкар Пуенсум е в Тибет, а не в Бутан, а границата на свете страни се пресича на върха.
Бутан все още не са изследвали върха и се оказва, че страната дори няма интерес да го направи. Предвид трудното набавяне на разрешителни от страна на правителството, както и липсата на спасителна помощ, са сигурни знаци, че планината вероятно ще остане необетована земя и в обозримо бъдеще.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
